Боен вожд Некрос Скълкръшър…
Той смушка своето животно и отново се присъедини към колоната. Можеше да събуди подозренията на своята жертва, ако не беше редом с тях. Пък и нямаше никакво значение къде точно се намира, защото Демонична душа действаше от разстояние. А веднъж впримчен, никой дракон не можеше да избяга, докато Некрос не го освободеше — което посивелият орк не смяташе да прави.
Къде се бавеше проклетият черен звяр?
И сякаш в отговор оглушителен рев разкъса тишината. Но този боен призив не дойде от небесата, както първоначално бе очаквал Некрос, а от дълбините на земята около конвоя. Воините се вцепениха и започнаха да се оглеждат в напразен опит да открият своя враг.
Миг по-късно изникнаха джуджетата.
Бяха навсякъде — повече джуджета, отколкото Некрос бе мислил, че са останали в целия Каз Модан. Сякаш изригваха от земните недра, размахваха брадви и въртяха мечове, нападайки колоната от всички страни.
Но орките бързо се окопитиха от първоначалното си объркване. На свой ред крещейки бойни викове, те пресрещнаха нападателите. Пазачите заеха отбранителни позиции край конвоя и дори безполезните пеони размахаха своите криваци.
Некрос изрита някакво джудже, което се опитваше да го свали от коня. Един от орките веднага се хвърли в защита на своя командир. Вождът се оттегли по-близо до фургоните, тъй като се нуждаеше от няколко секунди, за да се ориентира. Вместо от нашественици, той бе нападнат от лешояди, защото това, изглежда, бе опърпаната паплач, обитаваща тунелите около планината. Но съдейки по броя им, троловете изобщо не си бяха гледали работата!
Къде бе Детуинг? Той имаше планове за него! Драконът трябваше да долети!
Гръмотевичен рев разтърси бойното поле. Огромна сянка се откъсна от гъстите облаци и се стовари върху орките.
— Най-накрая! Падна ли ми, най-накрая…
Внезапно Некрос се смрази, напълно смаян от видяното. Продължаваше да стиска Демонична душа, но бе забравил за какво бе възнамерявал да я ползва.
Връхлетелият ги дракон бе с люспи с цвят на огън, а не като на нощ.
— Трябва да слезем долу — промълви Ронин. — Трябва да видя какво става!
— Не можеш ли да повториш магията, която направи в пещерата? — попита Фалстад.
— Ако го направя, няма да ми останат никакви сили, когато се окажем долу. Освен това не знам къде точно да се пренесем. Би ли желал да се озовеш точно на пътя на някой орк, размахващ меч?
Верееса погледна през ръба.
— Но слизането оттук изглежда невъзможно…
— Е, не можем да останем завинаги! — Джуджето започна нервно да се разхожда напред-назад, после внезапно се закова на едно място. — В името на крилата на Хестра! Какъв съм глупав! Може би все още е тук!
Ронин го изгледа, сякаш джуджето току-що бе полудяло.
— За какво говориш? За кого?
Вместо да отговори, джуджето бръкна в кесията си.
— Онези проклети тролове ми я бяха взели, но после Гимел ми я върна… А, ето я!
Той извади една мъничка свирка. Верееса и Ронин го изгледаха учудено, когато джуджето вдигна свирката към устните си и я наду с все сили.
— Не чух нищо — отбеляза магьосникът.
— Щях да се изненадам, ако беше чул. Просто почакай! Той е добре обучен. Най-доброто ездитно животно, което съм имал. Не забравяйте, че бяхме пленени от троловете не много далеч оттук. Той би трябвало да е останал наблизо… — Фалстад не изглеждаше много сигурен. — Не мина много време, откакто се разделихме…
— Опитваш се да призовеш своя грифон? — попита рейнджърът с нескрито съмнение.
— По-добре това, отколкото да чакаме да ни поникнат крила, нали?
Те зачакаха. На Ронин му се стори, че се проточи цяла вечност. Усети как силите му се възвръщат въпреки хапещия мраз, но все още се страхуваше да пренесе групата с помощта на магия.
Накрая реши, че все пак се налага. Магьосникът се изправи и рече:
— Ще направя опит да ни телепортирам. Спомням си една област, недалеч от планината. Детуинг ми показа мисловния й образ. Може би ще успеем да я достигнем.
Верееса го хвана за ръката.
— Сигурен ли си? Все още не изглеждаш отпочинал. — Очите й бяха пълни със загриженост. — Знам какво ти е коствало всичко в пещерата, Ронин. Ти направи сложна магия, а след това продължи да я поддържаш заради Фалстад и мен…