Той оценяваше притеснението й, но нямаха никакъв друг избор.
— Ако не успея…
Голяма крилата фигура внезапно се появи между облаците. Ронин и елфата едновременно скочиха, уверени, че ги напада Детуинг.
Само Фалстад, който внимателно бе наблюдавал небесата, не се държеше така, сякаш краят им бе близо. Той се засмя и вдигна ръце към приближаващата се сянка.
— Знаех, че ще чуе! Видяхте ли? Знаех, че ще чуе!
Магьосникът можеше да се закълне, че крясъците, които надаваше грифонът, бяха изпълнени с радост. Грамадният звяр летеше бързо към тях. Или по-точно към своя господар. Животното се метна върху Фалстад и само пърхащите крила удържаха тежестта му да не смачка джуджето.
— Ха! Добро момче! Добро момче! Долу сега!
Въртейки опашка наляво-надясно по начин, който повече отиваше на куче, грифонът кацна до Фалстад.
— Е? — попита своите спътници ниският воин. — Не е ли време да тръгваме?
Възседнаха животното, като Ронин, който все още изпитваше слабост, седна между джуджето и Верееса. Магьосникът се съмняваше, че грифонът ще съумее да ги повдигне и тримата, но звярът се справи отлично. При продължителен полет, призна Фалстад, наистина щели да имат проблеми, но за толкова късо разстояние грифонът нямало да изпита затруднения.
Секунди по-късно те бяха под облаците… и се натъкнаха на картина, каквато въобще не бяха очаквали.
Ронин правилно бе предположил, че битката, която бяха чули, бе между орките и джуджетата от хълмовете, нападнали тромавата колона от фургони. Но той не си бе представял, че над бойното поле могат да се натъкнат на друг дракон, освен Детуинг.
— Червен! — извика рейнджърът. — При това е възрастен мъжкар! И не е някой от отгледаните в планината!
Дотолкова и сам се бе досетил. Кралицата не бе в плен достатъчно дълго, че да израсте такъв огромен бегемот. А и Ордата убиваше драконите, преди да са станали твърде стари и независими. Единствено младите се поддаваха на дресировка от оркските ездачи.
Тогава откъде се бе взел този кървавочервен левиатан и какво правеше тук?
— Къде искаш да кацнем? — извика Фалстад, напомняйки му за по-неотложните дела.
Ронин набързо се огледа. Битката изглеждаше съсредоточена предимно около фургоните. Забеляза Некрос Скълкръшър, стиснал в ръка някакъв предмет, който блестеше ярко въпреки облачното време. Магьосникът забрави въпроса на Фалстад, докато се опитваше да различи предмета. Некрос май го бе насочил към новодошлия дракон…
— Е? — настоя джуджето.
Откъсвайки очи от орка, Ронин отново се огледа за прикритие.
— Там! — посочи той към една скала, недалеч от задната част на оркската колона. — Там ще бъде най-добре, струва ми се!
— Да, т’ва изглежда подходящо.
Под вещото управление на Фалстад грифонът бързо ги отнесе до целта им. Ронин веднага слезе и отиде до ръба на скалата, за да огледа положението.
Но това, което видя, нямаше абсолютно никакъв смисъл.
Драконът, който допреди малко бе атакувал Некрос, сега едва се крепеше във въздуха и тръбеше, сякаш бе наченал титанична схватка с някакъв невидим враг. Магьосникът погледна отново командира на орките и забеляза, че блестящият предмет в ръката му сияеше все по-ярко с всеки изминал миг.
Явно това бе някакъв артефакт, и то толкова могъщ, че можеше да усети магическото му излъчване даже от това голямо разстояние. Ронин отново вдигна поглед към кървавочервения гигант.
По какъв начин орките държаха под контрол кралицата на драконите? Това бе въпрос, който Ронин си бе задавал неведнъж преди… и сега отговорът бе пред очите му.
Червеният дракон не се бе предал и продължаваше да се бори с всички сили. Но страдаше ужасно и тримата чуваха болезнения му рев.
И тогава с един последен дрезгав стон бегемотът внезапно се отпусна.
За миг сякаш остана да виси във въздуха, а после рязко се Стовари на земята, встрани от бойното поле.
— Мъртъв ли е? — попита Верееса.
— Не знам.
Ако артефактът не бе убил дракона, това можеше да е сторило падането от голямата височина. Магьосникът извърна очи встрани, защото не желаеше да види смъртта на великолепното същество… и забеляза как от облаците се спусна друга огромна сянка. Този път бе черният кошмар.
— Детуинг! — предупреди останалите Ронин.
Абаносовият дракон полетя над колоната, но не в посока към Некрос, нито към двата пленени левиатана. Вместо това, той се понесе право към най-неочакваната цел — фургоните с яйца.