През цялото това време драконът се рееше над тях и раздираше тялото си. Верееса го погледна и видя, че той кърви, защото неговите собствени нокти бяха едно от малкото неща, способни да проникнат през дебелата му кожа. Не забеляза и следа от орка — явно в някой момент воинът с бивните бе загубил равновесие и бе паднал. Верееса не изпита никаква жал към него.
— Какво му направи? — отрони най-сетне тя.
Ронин беше съсредоточен върху задачата да открие път през пожара и дори не се обърна към нея.
— Нещо, което не стана точно така, както го бях замислил! Той трябваше да пострада от нещо повече от силен сърбеж.
Той звучеше сериозно ядосан на себе си, но рейнджърът по изключение се почувства впечатлена от него. Той беше превърнал неизбежната смърт във възможно спасение — при положение че успееха да открият изход от пожара.
Зад тях драконът ревеше раздразнено към целия свят.
— Колко дълго ще продължи това?
Този път Ронин се спря да я изгледа и това, което тя прочете в погледа му, я обезпокои силно.
— Дори не достатъчно дълго…
Те удвоиха усилията си. Накъдето и да се обърнеха, огънят беше на пътя им, но в един момент те достигнаха края му и навлязоха в една област, където единственото им притеснение бе задушливият дим. Кашляйки, двамата продължиха със залитане напред, търсейки посока, в която вятърът да духа срещу тях, за да може огънят и пушекът да останат зад гърбовете им.
Връхлетя ги нов рев, изпълнен вече не с болка, а говорещ открито за гняв и отмъщение. Магьосникът и рейнджърът се извърнаха и отправиха погледи към кървавочервената фигура в далечината.
— Магията е преминала — измърмори Ронин.
Наистина беше преминала и Верееса виждаше, че драконът знае кой точно е отговорен за страданията му. С почти безпогрешен прицел той се понесе към тях върху огромните си ципести крила, с ясното намерение да ги застави да си платят.
— Да имаш още някоя подобна магия? — извика Верееса, докато бягаха.
— Може би! Но предпочитам да не я използвам тук! Тя може да ни унищожи заедно с него!
Сякаш драконът нямаше да ги погуби така или иначе… Елфата се надяваше, че Ронин ще се престраши да направи тази смъртоносна магия, преди и двамата да са свършили в корема на бегемота.
— Колко има… — Магьосникът спря, за да си поеме въздух. — Колко има още до Хасик?
— Твърде много.
— Има ли други селища по пътя ни?
Тя се опита да си припомни. Едно поселище изникна в съзнанието й, но тя не можеше да се сети нито за името, нито за предназначението му. За беда то се намираше на един ден път от тях.
— Има едно, но…
Ревът на дракона ги сепна отново. Една сянка премина над главите им.
— Ако наистина имаш друга магия, която може да свърши работа, предлагам ти да я използваш веднага. — На Верееса й се дощя лъкът й да е у нея. С него поне имаше някакъв шанс да уцели очите на дракона. Изненадата и болката можеха да се окажат достатъчни, за да прогонят чудовището.
Те едва не се сблъскаха, когато Ронин внезапно закова на едно място и се обърна с лице към зловещата заплаха. Той хвана рейнджъра с изненадващо силни за магьосник ръце и я отмести встрани. Очите му буквално горяха — нещо, което Верееса бе чувала, че се случва при могъщите магьосници, но никога не бе виждала през живота си.
— Моли се това да не се обърне срещу нас — измърмори той.
Ръцете му се издигнаха във въздуха. Дланите му бяха обърнати в посока към червения дракон. Той започна да нарежда думи на език, който Верееса не разпознаваше, но от който тръпки полазиха по цялото й тяло.
Ронин събра дланите си и продължи да нарежда…
От облаците изплуваха три нови летящи фигури.
Верееса ахна, а магьосникът млъкна, прекъсвайки магията. Той тъкмо бе готов да прокълне небесата, когато елфата разпозна какво точно се бе появило над техния ужасяващ враг.
Грифони… огромни крилати грифони, с глави на орли и тела на лъвове… и с ездачи.
Тя дръпна Ронин за ръката:
— Не прави нищо.
Той я изгледа кръвнишки, но кимна. Двамата вдигнаха очи нагоре, а драконът вече закриваше всичко от погледите им.
Трите грифона внезапно се стрелнаха към дракона, успявайки да го хванат неподготвен. Сега вече Верееса можеше да разпознае техните ездачи не че наистина имаше нужда да го прави. Единствено джуджетата от далечния Еъри Пийкс