Водачът на орките също забеляза нашественика. Обръщайки се, Некрос вдигна артефакта към Детуинг и изкрещя нещо неразбираемо.
Ронин и останалите очакваха да видят как черният става плячка на могъщия талисман, но странно, Детуинг остана незасегнат и продължи своя набег към фургоните — и към яйцата в тях.
Магьосникът не можеше да повярва на очите си.
— Той не се интересува от Алекстраза, жива или мъртва! Той иска нейните яйца!
Изненадващо нежно Детуинг хвана два от фургоните и ги вдигна във въздуха, а орките отгоре наскачаха встрани. Впрегатните животни останаха да висят безпомощно, надавайки ужасени писъци.
Защо Детуинг вземаше яйцата? Каква работа щяха да свършат те на дракона единак?
И тогава Ронин го осени, че сам е отговорил на въпроса си. Детуинг искаше яйцата за себе си. Драконите, излюпени от тях, щяха да са червени, но отгледани от черния, те щяха да станат зли като самия него.
Може би Некрос също осъзна това или просто реагираше на кражбата. Оркът внезапно се обърна и извика нещо към задната част на конвоя. Продължаваше да държи високо артефакта, но вече сочеше с другата си ръка към отлитащия гигант.
Единият от двата пленени левиатана тромаво разпери крила и полетя в преследване. Ронин никога не бе виждал дракон, който да изглежда толкова болен, толкова близо до смъртта. Дори се учуди, че съществото въобще успя да излети. Нима Некрос смяташе, че този умиращ дракон може да се мери с по-младия и енергичен Детуинг?
Междувременно орките и джуджетата продължаваха схватката, но дребните бойци бяха видимо обезкуражени. Май бяха вложили надеждите си в поваления червен мъжкар. Това обясняваше падналия им боен дух.
— Не разбирам — каза Верееса иззад гърба му. — Защо Крас не помага? Той сигурно е наблизо, защото не виждам кой друг може да е накарал джуджетата да атакуват!
— Крас? — При цялото вълнение бе забравил за своя покровител. А честно казано, Ронин имаше някои нови въпроси към безликия магьосник. — Той пък какво общо има?
Верееса му разказа набързо. Ронин слушаше, първо, с недоверие, а след това, с нарастващ гняв. Да, както и сам бе започнал да подозира, съветникът го бе използвал. При това не само него — също и Верееса, Фалстад, а явно и отчаяните джуджета под тях.
— След като се справи с дракона, той ни поведе из вътрешността на планината — завърши тя. — И малко след това престана да ми отговаря. — Елфата свали медальона и му го показа.
Талисманът изумително приличаше на онзи, който Детуинг му бе дал преди това. Дори шарките бяха същите. Смътно си спомняше, че бе видял медальона, когато Верееса и Фалстад бяха дошли да го спасят. Дали Крас не бе научил тайната на неговата изработка от драконите?
По някое време камъкът се бе разместил. Ронин го върна намясто и впи поглед в него, представяйки си, че неговият опекун може да го чуе.
— Крас? Там ли си? Да има още нещо, което искаш от нас? Да загинем, може би?
Нямаше полза. Каквато и сила да бе притежавал талисманът, тя отдавна се бе разнесла. Пък и едва ли Крас би си направил труда да отговори, дори да имаше възможност. Ронин замахна с ръка, канейки се да изхвърли реликвата.
Едва доловим глас прошепна в главата му:
„Ронин?“
Вбесеният магьосник спря, изумен от това, че е получил отговор.
„Ронин… благословен… благословен да си… може би… все още… има надежда…“
Спътниците му го наблюдаваха, без да са наясно какво става. Ронин не каза нищо, защото се опиташе да мисли. Крас звучеше като болник на смъртно ложе…
— Крас! Да не би…
„Слушай! Трябва да пазя… силите си! Виждам… виждам те… ти може би ще успееш да спасиш нещо…“
Въпреки опасенията си, Ронин попита:
— Какво искаш?
„Първо… първо трябва да дойдеш при мен“.
Медальонът внезапно заблестя, обгръщайки изумения заклинател с яркочервена светлина.
Верееса посегна към него.
— Ронин!
Ръката й мина през неговата.
Пред ужасения му поглед Верееса и Фалстад се стопиха заедно с цялата обкръжаваща го действителност.
Почти веднага се материализира сред скалиста пустош, видяла твърде много битки в миналото. Дори в момента наблизо кипеше яростна схватка. Крас го бе прехвърлил на запад от планината, недалеч от мястото, където оркската колона се биеше с джуджетата. Той не бе подозирал, че магьосникът е толкова наблизо…
Търсейки с поглед покровителя, който го бе предал, Ронин се обърна.