— Изера… — прошепна почтително червеният гигант.
Обаче тя не му отвърна, а продължи да отговаря на въпроса на магьосника.
— Детуинг бе онзи, който създаде Демонична душа, и то с добри помисли, или поне ние мислехме така по онова време. — Тя закрачи към магьосника. — Повярвахме му и вложихме в артефакта част от силите си.
— Но той не вложи от своите! Не, не вложи от своите! — изкрещя пронизителен мъжки глас, в който звучеше оттенък на лудост. — Разкажи му, Изера! Разкажи му как черният се обърна срещу нас, след като демоните бяха разбити! Как използва срещу нас нашите собствени сили!
Върху една огромна скала бе кацнало хърбаво същество с разчорлена синя коса и сребриста кожа. Облечено в роба с висока яка, оцветена в същите два нюанса, то приличаше на някой луд палячо. Очите му блестяха. Остри като ками нокти дращеха по камъка, върху който бе приклекнало създанието, и дълбаеха дупки в него.
— Той ще чуе каквото трябва, Малигос. — Изера отново се усмихна леко. Колкото повече я гледаше Ронин, толкова повече започваше да му прилича на Верееса, но на Верееса от сънищата му. — Да, Детуинг пропусна да ни каже тази част и се престори, че също е пожертвал част от силата си заедно с нас. Ние открихме страшната истина едва когато той реши, че представлява бъдещето на нашия вид.
Ронин най-накрая осъзна, че Изера й Малигос говореха за черния дракон като за един от тях. В почуда обърна глава към червения левиатан, когото бе познавал като Крас.
— Да… — му каза раненият дракон. — Те са това, за което ги смяташ. Те са Изражения, два от петте велики дракона, които познаваш от легендите. — Червеният гигант сякаш бе почерпил сили от появата им. — Изера… Господарката на сънищата, Малигос… Ръката на магията…
— Губим ссси времето тук — отрони трети глас, отново мъжки. — Ценното време…
— И Ноздорму… Повелителят на времето, също! — удиви се червеният дракон. — Всички сте дошли!
До Изера бе застанала нова фигура, загърната в роба, сякаш изтъкана от пясък. Под качулката се виждаше лице, което бе толкова съсухрено, че едва имаше достатъчно плът, която да покрие черепа. Очи като два скъпоценни камъка гледаха втренчено към дракона с нарастващо нетърпение.
— Да, всссички дойдохме! Но ако това мило тържессство се проточи прекалено дълго, аз може и да ссси тръгна! Има толкова много за сссъбиране, толкова много за описссване…
— Толкова много за бърборене, толкова много за бърборене! — подигра го Малигос.
Ноздорму вдигна съсухрената си ръка към този шут, който пък размаха острите си като ками нокти към закачулената фигура. Двамата изглеждаха готови да се счепкат, но призрачната жена застана между тях.
— Ето защо Детуинг почти постигна своя триумф — промълви тя.
Двамата отстъпиха неохотно. Изера отново заговори на Ронин, а очите й продължаваха да бъдат затворени.
— Детуинг почти ни бе победил веднъж, но ние отново обединихме сили и направихме така, че поне да му бъде невъзможно да използва Демонична душа отново. Изтръгнахме артефакта от неговата ръка и го скрихме в недрата на земята…
— Но го откриха други — прекъсна я червеният дракон, съвземайки се сега, когато надеждата се бе върнала. — Аз вярвам, че именно Детуинг е отвел орките до артефакта, знаейки какво ще направят те, след като се сдобият с него. Макар черният да не може да го ползва, несъмнено може да накара други да работят за собствените му цели. А пленяването на Алекстраза отговаряше на тези цели, защото тя е единствената сила, от която се страхува Детуинг, пък и така Ордата се сдоби с драконовите ездачи, които започнаха да сеят още повече разрушения, при това без черният да си помръдне лапата. Сега, след като стана ясно, че Ордата няма да оправдае надеждите му, за неговите цели е най-добре да премахне моята кралица.
— Той не се интересува от нея — поправи го Изера, — а от нейните яйца.
— От нейните яйца? — изтръгна се от Кориалстраз.
— Ти знаеш, че последната от неговите женски загина през войната — отвърна тя, — убита от собственото му безразсъдство… И сега той смята да отгледа люпилото на нашата сестра като свое.
— За да сссъздаде нова Епоха на драконите… — изплю Ноздорму. — Епохата на Детуинг!
Внезапно Ронин забеляза, че и четиримата се бяха вторачили в него, дори Изера със затворените си очи.