— Ние не можем да докоснем Демонична душа, човеко, а поради недоверие никога досега не сме опитвали да накараме друг да я употреби. Смятам, че знам какво искаше да направи горкият Кориалстраз и защо те доведе тук, разделяйки те от приятелите ти. Но не той ще се изправи срещу Детуинг.
— Това е мой дълг! — изрева червеният. — Това е моето покаяние!
— Това би било загуба. Ти си твърде податлив на диска. Освен това ти си нужен по други причини. Тиран, който сега се бие едновременно за своята кралица и за своя тъмничар, няма да оцелее. Алекстраза ще има нужда от теб, скъпи Кориал.
— Пък и Детуинг си е наш брат — каза подигравателно Малигос. Ноктите му се забиха още по-дълбоко в скалата. — Правилно е ние да си играем с него! Да, ще си поиграем с него!
— Какво искате от мен? — попита Ронин неспокойно. Изгаряше от нетърпение да се върне при Верееса.
Изера се обърна с лице към него… и повдигна клепачи. За един кратък миг магьосникът изпита световъртеж. Приказните очи, които го погледнаха, му напомняха за всеки, когото някога бе познавал, мразил или обичал…
— Ти, смъртни, трябва да отнемеш Демонична душа от орка. Без артефакта той не може да направи с нас същото, което причини на сестра ни. И като го вземеш, може би ще успееш да я освободиш.
— Но това няма да реши проблема с Детуинг — настоя Кориалстраз. — А заради проклетия диск той е по-силен от всички нас взети заедно…
— Това ни е извессстно — изсъска Ноздорму. — Ти сссъщо го знаеше още когато дойде да ни молиш за помощ! Е, вече я имаш, бъди доволен от това! — Той погледна към двамата си спътници. — Ссстига брътвежи! Да приключваме ссс това!
Изера, чиито очи отново бяха затворени, се обърна към дракона.
— Има нещо друго, което трябва да извършиш, Кориалстраз, и то също носи риск. Човекът не може просто да бъде пренесен с магия. Опасно е заради Демонична душа, а съществува и възможността да се озове пред нечия брадва в момента на появата си. Вместо това ще трябва ти да го отнесеш до бойното поле. И се моли оркът да не те подчини на противния диск за краткото време, когато ще бъдеш наблизо. — Тя се приближи до ранения дракон и докосна муцуната му. — Макар да си неин съпруг, ти не си един от нас, Кориалстраз, но въпреки това се пребори срещу ненаситното привличане на Демонична душа и се измъкна…
— Аз се трудих усилено, за да се подготвя за това, Изера. Смятах, че съм издигнал защитните си магии по-добре, но в края на краищата се провалих.
— Ние можем да ти помогнем. — Внезапно Малигос и Ноздорму вече стояха от двете й страни. И тримата докосваха неговата муцуна. — Толкова много сила отне от нас Демонична душа, че малко повече няма да има никакво значение…
Около вдигнатите ръце на тримата се появиха сияния с цветове като на съответстващата им фигура. Аурите се обединиха и се разпростряха от Израженията към главата на червения дракон. След секунда цялото гигантско тяло на Кориалстраз бе обгърнато от магията.
Изера и останалите най-накрая се дръпнаха назад. Кървавочервеният бегемот примигна, след това се изправи на крака.
— Чувствам се… изпълнен със сила!
— Ще имаш нужда от нея — отбеляза Изера, после продължи към двамата си спътници: — Трябва да се погрижим за нашия блуден брат.
— Крайно време е, бих казззал! — изсъска Ноздорму.
Без да промълвят нито дума повече, те се извърнаха с лица към далечната фигура на Детуинг. Разпериха широко ръце, които се превърнаха в крила, и започнаха да се уголемяват все повече и повече. Междувременно телата им нараснаха и станаха огромни. Одеждите изчезнаха, превърнаха се в люспи, главите се издължиха и всяка прилика с хората бе заменена от драконово великолепие.
Трите величествени левиатана се издигнаха високо във въздуха. Гледката бе толкова внушителна, че магьосникът не можа да отлепи поглед от тях.
— Дано силите им стигнат — промълви Кориалстраз. — Но се страхувам, че дори тримата заедно няма да се справят. — Той погледна надолу към дребната фигурка, която стоеше до него. — А ти, Ронин? Ще постъпиш ли както поискаха те?
Дори само заради Верееса магьосникът бе решен да го стори.
— Ще го направя.
Битката отдавна бе изгубена за Тиранастраз, а сега той изгуби и живота си. Детуинг изрева триумфално, все още стискайки безжизнения труп на другия дракон. Кръв продължаваше да се стича от множество дълбоки рани, повечето от които бяха по гърдите на червения, а лапите на Тиранастраз бяха целите обгорени — цената, която бе платил за докосването до киселината, процеждаща се от огнените вени, изпъстрили тялото на черния. Но никой, докоснал Детуинг, не страдаше прекалено дълго…