Изрева отново и пусна тялото да падне. Нима не бе направил услуга на болния червен? Нямаше ли другият да страда повече, ако бе продължил да влачи мизерното си съществуване? Детуинг поне го бе дарил с войнска смърт, колкото и лесна да бе битката всъщност.
За трети път изрева той, защото искаше всички да чуят за неговото превъзходство…
А в отговор чу тътен, идващ от запад.
— Кой глупак сссе осмелява пак? — изсъска той.
Не един глупак видя Детуинг, а трима. И то не кои да е трима…
— Изззера… — поздрави студено той. — И Ноззздорму. И моят добър приятел Малигоссс също…
— Време е да сложим край на твоята лудост, братко — каза спокойно лъскавият зелен дракон.
— Аз не съм твой брат в никое отношение, Изера. Приеми този факт, както и това, че нищо не може да ме спре да създам нова епоха за нашия вид!
— Ти планираш единствено епоха, в която да си пълновластен господар!
Черният наклони глава.
— Така като гледам, това е същото! Пък ти по-добре се върни в сънищата си. А ти, Ноздорму? Виждам, че най-сетне си изровил глава от пясъка. Нима си забравил кой е най-могъщият тук? Дори тримата заедно не сте ми равни!
— Твоето време изззтече! — изплю блестящият кафяв бегемот. Очите като скъпоценни камъни заблестяха. — Ела и заеми мяссстото си в моята колекция от отминали неща!
Детуинг изсумтя.
— А ти, Малигос? Нямаш ли какво да кажеш на стария си другар?
В отговор смразяващият на вид сребристосин звяр отвори широко пастта си. Порой от лед се изстреля напред с невероятна точност, обливайки целия Детуинг. Но в момента, когато ледът го докоснеше, всяко кристалче се трансформираше, превръщайки се в дребно насекомо. Хиляди и хиляди паразити загризаха плътта на абаносовия бегемот.
Детуинг изсъска и по люспите му шурна киселина. Създанията на Малигос загинаха почти моментално.
С връхчетата на два от своите нокти черният дракон ловко вдигна последното от тях и го схруска с наслада. Усмихна се към своите събратя, разкривайки острите си като копия зъби:
— Така да бъде, тогава…
С разтърсващ земята рев, той се хвърли към тях.
— Те няма да успеят го надвият! — заяви Кориалстраз, докато двамата с Ронин летяха към обсадената колона на орките. — Просто не могат!
— Тогава защо си правят труда?
— Защото знаят, че е настъпило времето да му се противопоставят, независимо от изхода! Биха предпочели да си отидат от този свят, вместо да го гледат как загива в ужасяващата хватка на Детуинг!
— Няма ли някакъв начин да им помогнем?
Мълчанието на дракона бе красноречив отговор.
Ронин гледаше орките отпред, обмисляйки собствените си шансове. Дори ако сполучеше да отнеме артефакта от Некрос, щеше ли да успее да го опази? И можеше ли да го използва изобщо?
— Крас… Кориалстраз, дискът съдържа мощта на великите дракони, нали?
— На всеки от тях, с изключение на Детуинг. Затова той не е подвластен на силата му!
— Но черният не може да го използва лично заради някаква магия, която са направили останалите?
— Така изглежда… — Драконът започна да завива.
— Ти знаеш ли на какво е способен дискът?
— На много неща, но никое от тях не може да засегне черния пряко или косвено.
Ронин се намръщи.
— Как така?
— От колко време изучаваш магията, приятелю мой?
Магьосникът направи гримаса. От всички изкуства магията наистина беше най-противоречива, направлявана от свои собствени закони, които се променяха в най-неподходящия момент.
— Разбирам…
— Великите дракони взеха своето решение, Ронин! Получавайки шанс да отнемеш Демонична душа, ти не само ще освободиш моята кралица — която, въобще не се съмнявам, незабавно ще им се притече на помощ — но ще имаш средството да смажеш окончателно остатъците от Ордата! Знай, че Демонична душа може да го направи, ако се научиш да я използваш!
Не се бе замислял за това, но реликвата наистина можеше да свърши добра работа срещу орките.
— Ще отнеме твърде много време, да науча как се ползва!
— Едва ли е толкова сложно. Орките изобщо нямаха учители. А макар да не съм един от петте, мисля, че ще мога да ти покажа достатъчно.