— В случай че и двамата оцелеем… — прошепна Ронин на себе си.
— Да, първо, трябва да оцелеем. — Явно драконът притежаваше изключителен слух. — Аха, ето го въпросния орк! Готов ли си?
Магьосникът се приготви. Кориалстраз не смееше да се доближава твърде много до Некрос от страх да не стане жертва на Демонична душа, затова Ронин все пак трябваше да използва магия, за да се добере до командира на орките. Не за първи път му се налагаше да прави заклинание в разгара на боя, но никога досега в непосредствена близост до толкова могъщ артефакт. А заради реликвата магията на дракона щеше да е напълно безполезна.
— Подготви се…
Кориалстраз се спусна по-ниско.
— Сега!
Ронин произнесе словата на един дъх… и внезапно се озова във въздуха, точно над един от фургоните.
Някакъв пеон погледна нагоре и остана със зинала уста, като видя как магьосникът се материализира.
Ронин се стовари право върху него.
Сблъсъкът омекоти падането, но не донесе нищо добро на орка. Ронин побърза да избута встрани зашеметения кочияш, после се огледа за Некрос.
Еднокракият командир продължаваше да седи на коня си, а погледът му следеше отдалечаващия се Кориалстраз. Той вдигна високо блестящата Демонична душа…
— Некрос! — извика Ронин.
Това привлече вниманието му, точно както се бе надявал магьосникът. Сега драконът можеше да се измъкне от обсега на Некрос.
— Магьоснико! Нали беше мъртъв… — Гъстите вежди се повдигнаха и по противното лице се разля мрачно изражение. — Нищо… скоро пак ще бъдеш!
Той насочи артефакта към Ронин.
Магьосникът бързо издигна магически щит с надеждата, че каквото и да стовареше Некрос върху него, то нямаше да бъде толкова ужасяващо, колкото пламъците на голема. Великите дракони не бяха сметнали за необходимо да го дарят с част от допълнителната сила, която бяха дали на Кориалстраз, но от друга страна, червеният бегемот тогава бе на косъм от смъртта, а и те имаха нужда от всичката си мощ за битката с Детуинг. Сега единствената надежда за Ронин бяха собствените му скромни умения.
Гигантска огнена ръка посегна към магьосника, опитвайки се да го обгърне. Но магията на Ронин издържа и огнената струя отскочи от невидимия щит, като по пътя си погълна някакъв оркски воин, който тъкмо се канеше да обезглави едно джудже. Оркът успя да издаде само един кратък писък, преди да се строполи в димяща купчина на земята.
— Твоите номера няма да те опазят дълго от смъртта! — изръмжа Некрос.
Почвата под фургона се разтресе и след това започна да потъва. Ронин се хвърли встрани миг преди впрягът да пропадне в новообразувалия се кратер. Магията на щита се разнесе. Отчаяният магьосник се озова увиснал на ръба и уязвим за следващото нападение.
Некрос смуши коня си и се приближи.
— Каквото и да стане днес, човеко, поне най-после ще се отърва от тебе!
Ронин направи една простичка магия. Голяма буца пръст полетя и улучи орка право в лицето. Проклинайки, Некрос започна да бърше полепналата кал, която му пречеше да вижда.
Магьосникът се изтегли над ръба и скочи към орка.
Опита се да изтръгне Демонична душа от неговите пръсти, но успя да докопа само ръката, която държеше артефакта. Въпреки че все още бе заслепен, Некрос вдигна Ронин за яката, опитвайки се да го стисне за гърлото.
— Ще те убия, човешка отрепко!
Пръстите се сключиха около врата на магьосника. Опитвайки се едновременно да изкопчи талисмана и да се измъкне от хватката, Ронин се провали и в двете. Оркът започна да го души, бавно изцеждайки живота му. Заклинателят отчаяно занарежда нова магия…
В този миг една крилата фигура изненадващо се стрелна покрай Некрос. Нещо се метна върху гърба на орка, поваляйки него и магьосника от коня.
Двамата паднаха тежко, отхвърлени в различни посоки. Убийственият натиск върху гърлото на Ронин изчезна.
Някой хвана зашеметения магьосник за раменете.
— Ронин, ставай, преди онзи да се е съвзел!
— Верееса? — Той впи поглед в красивото й лице, изненадан, че я вижда.
— Видяхме как драконът те спусна от небето, а след това и схватката ти с орка! Фалстад и аз веднага долетяхме, смятайки, че може би ще имаш нужда от помощ!
— Фалстад? — Ронин погледна нагоре и видя ездача на грифони и неговото животно, които тъкмо завиваха обратно. Джуджето не бе въоръжено, но въпреки това ревеше с цяло гърло, сякаш предизвикваше на двубой всеки орк от конвоя.