— Побързай! — извика рейнджърът. — Трябва да се махаме оттук!
— Не! — възпротиви се неохотно той. — Не преди… Внимавай!
Магьосникът я изблъска встрани, точно преди една тежка бойна брадва да я разсече на две. Набит орк с ритуални белези на двете си бузи вдигна отново оръжието, прицелвайки се отново в падналата Верееса.
Ронин направи жест с ръка… и дръжката на брадвата внезапно се издължи и започна да се извива като гърчеща се змия. Оркът се помъчи да я удържи, но видя как оръжието се обръща срещу него. Обхванат от паника, воинът захвърли оживялата секира и побягна.
Магьосникът протегна ръка, за да изправи спътницата си… и се строполи на земята, когато един юмрук тежко се стовари между плешките му.
— Къде е? — изрева Некрос Скълкръшър. — Къде е Демонична душа?
Зашеметен за миг, Ронин не можа да разбере какво иска оркът. Нали талисманът беше у него…
Пронизваща тежест изви гръбнака му. Той чу Некрос да казва:
— Стой на мястото си, елфо! Трябва само да се отпусна още малко и ще строша приятеля ти като съчка!
Ронин бе притиснат плътно към земята, но все пак успя да се извърти достатъчно, за да зърне орка с ъгъла на окото си. Некрос бе стъпил с дървения си крак върху гръбнака му и магьосникът не се съмняваше, че с един малко по-силен натиск наистина можеше да го пречупи.
— Без номера, магьоснико! Върни ми диска и може да те оставя да живееш!
— Не е… у мен! — тежестта на огромното тяло на Некрос едва му позволяваше да диша, камо ли да говори. — Дори не знам… къде е!
— Нямам време да слушам лъжите ти, човеко! — Некрос леко усили натиска. Намек за отчаяние се долавяше в иначе арогантния му тон. — Дай ми го веднага!
— Некроссс… — прекъсна го гръмовен глас, изпълнен с омраза. — Ти ги накара да изззбият децата ми! Моите деца!
Ронин почувства как оркът се раздвижи, сякаш се обръщаше. Ахна, после понечи да каже нещо:
— Не…
Над Ронин и неговия враг надвисна сянка. Магьосникът усети как наблизо профуча изпепеляващ вятър. Некрос Скълкръшър изпищя и миг по-късно тежестта на орка вече не притискаше гръбнака му.
Ронин веднага се извъртя по гръб, опасявайки се, че каквото бе отнесло врага му, щеше да отнесе и него. Верееса му се притече на помощ и го издърпа към себе си, докато магьосникът осъзнаваше какво хвърляше огромната сянка и защо гласът му се бе сторил толкова познат.
Макар и с хлабаво висящи на места люспи и изкривени под необичаен ъгъл крила, кралицата на драконите Алекстраза все още представляваше много впечатляваща гледка. Извисяваше се над всичко и докато надаваше предизвикателни ревове, главата й бе високо в небесата. Ронин не видя и следа от Некрос. Великият дракон или бе закусил с орка, или бе захвърлил тялото му надалече.
Алекстраза изрева още веднъж, после сведе глава към магьосника и елфата. Верееса изглеждаше готова да се защитава, но Ронин й направи знак да свали меча.
— Имате моята благодарност, че най-накрая получих възможност да отмъстя за децата си! Но сега други се нуждаят от помощта ми, колкото и маловажна да се окаже тя!
Тя вдигна очи към небето, където четиримата титани продължаваха своята битка. Проследявайки погледа й, Ронин видя Изера, Ноздорму и Малигос, които се бореха срещу Детуинг без никакъв видим резултат. Отново и отново атакуваха тримата, но всеки път черното чудовище ги отблъскваше с лекота.
— Трима срещу един и все още не могат да го победят?
Алекстраза, която вече изпъваше крила, подготвяйки се за излитане, се спря, за да му отговори:
— Демонична душа ни отне много. Само Детуинг остана цял. Де да можехме да си върнем силите, вложени в артефакта, или да имаше начин да го използваме срещу черния. Но нито една от тези възможности не съществува. Остава ни само да се борим и да се надяваме, че ще победим! — В този миг рев от висините разтърси земята. — Сега трябва да тръгвам! Простете ми, че ви изоставям така! Още веднъж ви благодаря!
С тези думи кралицата на драконите се издигна във въздуха, а опашката й небрежно помете една недалечна група орки.
— Трябва да направим нещо! — Ронин се огледа за Демонична душа. Къде се бе дянала?
— Остави това засега! — извика му Верееса. Тя отби брадвата на един орк и промуши воина. — Трябва да се спасяваме!