Но въпреки вихрещата се наоколо битка Ронин продължи да търси. Внезапно погледът му се спря на блестящ предмет, полузакрит от ръката на едно мъртво джудже. Магьосникът се втурна към него, надявайки се на чудо.
Точно така, това наистина се оказа драконовият артефакт. Ронин го огледа с нескрито възхищение. Толкова обикновен наглед, но съдържащ сили, далеч надхвърлящи уменията на всеки един магьосник. Такава огромна мощ. С нейна помощ Ронин можеше да стане владетел на Даларан, а защо не направо император на всички лордеронски кралства…
Какви ги бълнуваше? Ронин поклати глава, отърсвайки се от безумните идеи. Могъществото на Демонична душа бе изкусително и той трябваше да внимава с него.
Фалстад, възседнал своя грифон, се спусна надолу, за да се присъедини към тях. По някое време бе успял да се сдобие с оркска бойна брадва и си личеше, че вече я бе вкарвал в употреба.
— Магьоснико! Какво ти става? Не му е т’ва мястото да се заплесваш по разни дрънкулки!
Ронин не му обърна повече внимание, отколкото на Верееса. Бе сигурен, че ключът за победата над Детуинг се крие в Демонична душа. Защото, след като дори четирите велики дракона не бяха достатъчни, за да го надвият, не виждаше кой друг би бил способен на това.
Той вдигна артефакта, усещайки невероятната му сила. Същевременно знаеше, че тази сила с нищо не можеше да му помогне — поне не в настоящата си форма.
И може би нищо на света не можеше да възпре Детуинг да постигне мрачните си цели…
Двадесет и едно
Те хвърляха цялата си мощ срещу него — или поне това, което им бе останало от нея. Отправяха физически и магически атаки срещу Детуинг, но той ги отби всичките. Лишени от силите, които бяха отстъпили за направата на Демонична душа, останалите велики Изражения бяха като деца в сравнение с абаносовия левиатан.
Ноздорму изпрати срещу него Пясъците на старостта, заплашвайки, макар и само за миг да отнеме силите на черния. Детуинг изпита слабост, която се разля по тялото му, усети как костите му се сковават, а мислите му се забавят. И все пак преди промяната да стане постоянна, първичната мощ у дракона на хаоса се надигна и изгори пясъците, надвивайки коварната магия.
От Малигос дойде по-фронтална атака, защото гневът на лудото създание му позволяваше, макар и за кратко да се сравнява по сила с Детуинг. Мълнии засипаха омразния противник от всички страни, по него едновременно биеха непоносима жега и сковаващ мраз. При все това омагьосаните плочи, споени за люспите на черния, отбиваха встрани бушуващите стихии и Детуинг пострада съвсем незначително.
Но от тримата най-коварен и опасен противник се оказа Изера. Първоначално тя стоеше по-назад, оставяйки своите другари да хабят усилията си срещу него. След това Детуинг усети как у него се надигна някаква спокойна наслада, която го унасяше. Едва не бе станало твърде късно, когато осъзна, че бе започнал да сънува наяве. Разтърсвайки глава, той бързо прогони паяжините на магията от съзнанието си — точно когато тримата му врагове се опитаха да го хванат в ноктите си.
Той се измъкна от обхвата им с няколко замаха на широките си крила, след което ги атакува на свой ред. Между предните му лапи се оформи грамадна сфера от чиста енергия, от първична сила, която той хвърли сред тях.
Сферата експлодира и отхвърли Изера и останалите назад, завъртайки ги по спирала.
Детуинг изрева предизвикателно.
— Глупаци! Хвърлете срещу мен всичко, което можете! Крайният резултат няма да бъде различен! Аз съм олицетворение на силата! А вие сте само бледи сенки от миналото!
— Никога не подценявай това, което можеш да научиш от миналото, черни…
Кървавочервена сянка, за която Детуинг бе мислил, че никога вече няма да види в полет, изпълни полезрението му. За първи път от началото на битката той наистина бе изненадан.
— Алекстраза… дошла си да отмъстиш за своя съпруг?
— Дошла съм да отмъстя за съпруга си и за своите деца, Детуинг, защото зная отлично, че всичко се случи по твоя вина!
— По моя? — отправи й зъбата усмивка черният бегемот. — Но аз дори не мога да докосна Демонична душа! Вие се погрижихте за това!
— И все пак някой е отвел орките до мястото, което бе известно единствено на нас… и пак той им е подшушнал за силите на диска!
— Има ли някакво значение? Твоето време отмина, Алекстраза, докато моето тепърва започва!
Червената кралица разпери широко крила и оголи нокти. Въпреки лишенията, които бе изтърпяла по време на своя плен, тя не изглеждаше никак слаба в момента.