Въпреки че бяха значително по-дребни от кървавочервения гигант, грифоните компенсираха тази разлика с огромните си остри нокти, които бяха способни да прободат драконовата броня, и човките, с които можеха да разкъсат плътта под нея. Нещо повече, те можеха да се движат по-бързо и по-маневрено във въздуха, вземайки завои, каквито драконът никога не би успял да направи.
А и самите джуджета не бяха само украшение върху своите животни. Малко по-високи и стройни от земните си братовчеди, планинските джуджета бяха не по-малко мускулести. При все че любимото им оръжие по време на патрулирането из небесата бяха легендарните стормхамъри18, тази тройка носеше и гигантски двуостри бойни брадви с дълги дръжки, които джуджетата размахваха с лекота. Изковани от адамантиум, остриетата им можеха да разсекат дори здравите, покрити с люспи, глави на драконите. Носеха се слухове, че великият ездач на грифони Курдран е повалил дракон, по-голям и от този, с един-единствен добре премерен удар на такава брадва.
Крилатите животни кръжаха около своя враг и го принуждаваха непрекъснато да се обръща на една или друга страна, за да посрещне най-близката заплаха. Орките бързо се бяха научили да внимават с грифоните, но без своя ездач чудовището явно се чудеше какво точно да прави. Джуджетата незабавно се възползваха от този факт и накараха ездитните си животни да се стрелкат напред-назад, увеличавайки огромното раздразнение на дракона. Дългите бради и вързаните на конска опашка коси на дивите джуджета се ветрееха из въздуха, докато те буквално се смееха в лицето на гигантската заплаха. Гръмогласният смях допълнително провокираше дракона и той замахваше диво около себе си, придружавайки безплодните си атаки със струи пламък.
— Те напълно го замаяха — обяви Верееса, която бе впечатлена от тактиката им. — Знаят, че той е млад и неговият нрав ще му попречи да вложи мисъл в атаките си.
— Поради което сега е най-доброто време да се махнем — отвърна Ронин.
— Може да им потрябва помощта ни.
— Аз трябва да изпълня мисията си — заяви зловещо той. — А и те държат нещата под контрол.
Напълно вярно. Битката протичаше в полза на ездачите на грифони, въпреки че те още не бяха нанесли нито един удар. Триото продължаваше да налита от всички страни на червения дракон и той вече изглеждаше напълно зашеметен. Опитваше се с всички сили да държи под око един от тях, но другите двама не спираха да го разсейват. Само веднъж пламъците му стигнаха в опасна близост до един от крилатите му противници.
Едно от джуджетата внезапно започна да размахва огромната си брадва, чието острие проблясваше на следобедното слънце. Той и неговото животно обиколиха още веднъж около дракона, при което точно когато наближиха задната част на главата му, грифонът ненадейно се втурна в атака.
Ноктите му се забиха в тила, разкъсвайки люспите. В момента, в който болката стигна до съзнанието на дракона, джуджето насочи грамадната си брадва и замахна с всички сили.
Острието потъна дълбоко в плътта. Недостатъчно да убие, но предостатъчно да накара драконът да изреве от болка. По чист рефлекс той се извъртя. Крилото му закачи изненадващо джуджето и неговия грифон и ги запрати настрани в неконтролируема спирала. Ездачът успя да се задържи, но брадвата излетя от ръката му и започна да пада към земята.
Верееса инстинктивно тръгна към оръжието, но Ронин прегради пътя й с ръка:
— Казах, че трябва да тръгваме!
Тя бе готова да спори, но един поглед към сражаващите се я убеди, че едва ли би била от някаква полза. Раненият дракон се бе издигнал още по-високо в небесата, а ездачите на грифони продължаваха да го тормозят. Дори да вземеше брадвата, Верееса можеше единствено да я размахва безсмислено във въздуха.
— Добре — промърмори най-накрая елфата.
Двамата се отдалечиха от полесражението, като вече разчитаха на знанията на Верееса за местонахождението на тяхната крайна цел. Зад тях драконът и грифоните се смалиха до мънички точици в небето, отчасти и защото самата битка се бе преместила в посока, обратна на елфата и нейния спътник.
— Интересно… — чу тя магьосникът да прошепва.