Затова те имаха истински късмет, че в редиците им се бяха включили боен магьосник, обучен елф рейнджър и един от лудите им братовчеди, възседнал своя грифон с остри като бръснач нокти и човка. След унищожаването на Демонична душа тримата бяха използвали уменията си, за да помогнат на джуджетата от хълмовете и да наклонят везните в тяхна полза.
Разбира се, определено помогна и непрестанното връхлитане на червения дракон върху орките всеки път, когато те се опитваха да организират някаква защита.
Останките от оркската армия на Грим Батол най-накрая се предадоха. Те бяха толкова капнали, че коленичиха пред победителите, уверени, че скоро ще срещнат смъртта си. Ром, чиято ръка висеше превързана, би им дарил точно това, защото бяха загинали мнозина от неговия народ, включително и Гимел. Въпреки това водачът на джуджетата следваше заповедите на друг — а кой би спорил с дракон?
— Те ще бъдат отведени на запад, където корабите на Алианса ще могат да ги закарат до охраняваните територии. Днес вече се проля достатъчно кръв, а в северен Каз Модан несъмнено ще се лее още… — Кориалстраз изглеждаше много уморен. — За днес видях достатъчно смърт, благодаря…
След като Ром обеща да изпълни нарежданията на левиатана, Кориалстраз се обърна към Ронин.
— Аз няма да кажа на никого истината за теб, Крас — побърза да заяви магьосникът. — Смятам, че разбирам защо направи всичко.
— Но аз никога няма да си простя своите грешки. Моля се само моята кралица да разбере… — Гигантското влечуго сви рамене почти по човешки. — Що се отнася до моето място в Кирин Тор, това тепърва ще се решава. Не съм сигурен дали искам да остана, пък и истината за случилото се несъмнено ще излезе на бял свят поне отчасти. Те ще си дадат сметка, че съм ти възложил задачи, далеч надхвърлящи простата шпионска мисия.
— А сега какво ще стане?
— Много неща… твърде много неща. Ордата продължава да държи Дън Алгаз, но и на това скоро ще бъде сложен край. А впоследствие този свят трябва да бъде построен наново… ако му се даде тази възможност. — Той направи една пауза. — Освен това има някои политически ситуации, които несъмнено ще претърпят развитие след днешните събития. — Кориалстраз изгледа дребната фигура пред себе си с известно неудобство. — Мога да ти кажа откровено, че моят вид носи значителна вина за някои от скорошните кризи.
На Ронин му се искаше да научи повече, но веднага разбра, че Кориалстраз няма желание да отговоря на въпросите му. Поучил се от уменията на Детуинг и на червения дракон да се преобразяват в човешка форма, магьосникът не се съмняваше, че древната раса в миналото често се бе намесвала не само в работите на хората, но и в тези на елфите и останалите раси.
— Ти демонстрира, че схващаш много бързо, Ронин — отбеляза бегемотът. — Винаги си бил добър ученик…
Разговорът им бе внезапно прекъснат, когато огромна сянка покри отряда. За един миг измореният магьосник си помисли, че Детуинг някак се бе измъкнал от преследвачите си и се бе върнал, за да отмъсти на онези, които донесоха поражението му.
Но драконът, който се рееше над тях, се оказа не черен, а кървавочервен като Кориалстраз.
— Черният бяга! Злото му, дори да не е изкоренено завинаги, поне е значително ограничено!
Кориалстраз вдигна поглед нагоре, а гласът му бе изпълнен с копнеж:
— Кралице моя…
— Мислех, че си мъртъв — промълви Алекстраза към своя съпруг. — Дълго време те оплаквах…
Мъжкарят изглеждаше засрамен.
— Необходимо бе да се прикрия, кралице моя, дори и само за да имам възможността да се опитам да извоювам свободата ти. Извинявам се не само за болката, която съм ти причинил, но и за лекомислието, което проявих, използвайки тези смъртни. Аз познавам чувствата, които изпитваш към техния вид…
Тя кимна.
— Щом те ти прощават, същото ще направя и аз. — Опашката й се спусна надолу, увивайки се за миг около неговата. — Другите все още преследват черния, но преди да се присъединим към лова, ние трябва да съберем каквото е останало от нашия орляк и да изградим наново дома си. Мисля, че това е от по-голяма важност.
— Аз съм твой слуга — отвърна той, свеждайки огромната си глава. — Сега и завинаги, любов моя.
Поглеждайки към магьосника и неговите приятели, кралицата на драконите добави:
— Заради жертвите, които направихте, най-малкото, което бихме могли да предложим, е да ви отведем по домовете ви — ако можете да изчакате още мъничко.