Ронин прие с благодарност, въпреки че грифонът на Фалстад също можеше да ги отведе у дома, макар и доста претоварен. Той откри, че харесва двата дракона въпреки предишните измами на Кориалстраз. Поставен в същото положение, магьосникът вероятно би сторил именно онова, което бе направил консортът.
— Джуджетата от хълмовете ще ви осигурят храна и място за почивка. Ние ще се върнем за вас утре, след като всички яйца бъдат събрани и скрити на сигурно място. — Горчива усмивка изкриви драконовите й черти. — Добре че нашите яйца са толкова издръжливи, иначе дори в поражението си Детуинг можеше да ми нанесе жесток удар…
— Не мисли за това — окуражи я мъжкият дракон. — Ела! Колкото по-бързо се погрижим за това, толкова по-добре!
— Да… — Алекстраза наклони глава към тримата приятели. — Благодаря ви за вашата помощ и знайте, че докато аз съм кралица, моят вид никога няма да бъде враг на вашите…
При тези думи двата дракона се издигнаха във въздуха и се отправиха в посоката, в която бе поел Детуинг с първите яйца. Онези, които бяха останали във фургоните, щяха да бъдат под защитата на ликуващите джуджета от хълмовете, които най-накрая си бяха върнали планинската крепост и целият Грим Батол отново бе техен.
— Славна гледка са двамата! — избоботи Фалстад, след като драконите бяха изчезнали. Той се обърна към спътниците си.
— Моя елфска лейди, ти винаги ще присъстваш в сънищата ми! — Джуджето хвана ръката на объркания рейнджър, стисна я, а после се обърна към Ронин: — Магьоснико, нямал съм много вземане-даване с твоя вид, но ще заявя откровено, че поне един от вас притежава сърце на воин! Невероятна история ще разправям — завземането на самия Грим Батол! Не се изненадвай, ако някой ден случиш на джуджета, наслаждаващи се на твоята история в някоя странноприемница!
— Напускаш ли ни? — попита Ронин, напълно объркан. Та те едва бяха спечелили битката. Той още се мъчеше да си поеме дъх след всичко, което се бе случило.
— Не бива да си тръгваш преди заранта! — настоя и Верееса.
Дивото джудже сви рамене в знак, че би останало с радост, ако изборът зависеше от него.
— Съжалявам, но вестта за т’ва трябва да стигне до Еъри колкото се може по-скоро! Такъв е дългът ми, а и бих желал родът ми да научи, че не съм бил погубен в края на краищата…
Ронин стисна признателно силната десница на Фалстад. Добре че счупеният пръст бе на другата ръка на магьосника, защото дори уморен ездачът на грифони притежаваше хватка, която можеше да му донатроши костите.
— Благодаря ти за всичко!
— Не, човеко, аз ти благодаря! Да видя сега друг ездач с по-велика песен за слава от моята! Ще накарам дамите да извръщат глави в моята посока, повярвайте ми!
Верееса се наведе и целуна леко джуджето по бузата — проява, изумителна за нейната сдържана натура. Под гъстата си брада Фалстад се зачерви като домат, а Ронин почувства жилване на ревност.
— Пази се — каза тя на ездача.
— Ще го правя! — Той се метна върху гърба на грифона с един трениран скок. Махайки с ръка на двамата, Фалстад смушка леко животното с пети. — Може би ще се срещнем отново, щом тази война свърши окончателно!
Грифонът се издигна в небето и направи един кръг, за да може Фалстад да им махне отново за сбогом. След това ездитното животно на джуджето се насочи на запад и ниският воин изчезна в далечината.
Ронин махаше след смаляващата се фигура, припомняйки си с известна вина първите си впечатления от джуджето. Според магьосника Фалстад се бе доказал в повече отношения от самия него.
Нежни пръсти хванаха ранената му ръка и внимателно я вдигнаха.
— Отдавна трябваше да сме се погрижили за това — смъмри го Верееса. — Дала съм клетва да те пазя. Няма да изглежда добре, ако те оставя така…
— Клетвата ти не се ли простираше само до бреговете на Каз Модан? — отвърна той с усмивка.
— Може би, но изглежда някой постоянно трябва да те пази от собствените ти деяния! Какво ли ще направиш със себе си следващия път? — По устните на елфата също се плъзна едва забележима усмивка.
Ронин я остави да се суети над счупения му пръст, чудейки се дали случайно нямаше някакъв начин да продължи връзката си с Верееса и след като драконите ги върнеха обратно в Лордерон. Сигурно за техните началници би било по-добре, ако двамата представеха докладите си заедно, за да могат взаимно да потвърдят думите си. Трябваше да й го предложи и да види какво мисли тя.