Странно, помисли си той, как се беше променил за толкова кратко време — вече не търсеше смъртта, а жадуваше да пие от живота с пълни шепи. И всичко това, след като едва не бе овъглен, размазан, пронизан, обезглавен и погълнат. Винаги щеше да изпитва съжаление за онова, което се бе случило по време на предишната му мисия, но вече не беше преследван от призраци.
— Готово — обяви Верееса. — Дръж го така, докато открия по-подходящи материали. Мисля, че ще зарасне добре.
Тя бе откъснала парче плат от своя плащ и бе измайсторила някаква шина, използвайки парче дърво от счупена бойна брадва. Ронин огледа нейното произведение и го намери за изключително.
Магьосникът не си направи труда да спомене, че веднага щом възстановеше своите сили, щеше да излекува ръката си само за един миг. Тя бе изявила толкова голямо желание да му помогне…
— Благодаря.
Той се надяваше, че драконите ще се позабавят, докато свършат задачата си. След като не го заплашваше нищо от страна на орките, Ронин откри, че въобще не бърза да се прибере у дома.
Когато до Алианса най-накрая стигнаха новините за падането на Грим Батол и за това как Ордата бе загубила драконите за обречената си кауза, населението се отдаде на празненства. Най-сетне войната щеше да приключи. Най-сетне мирът беше близо.
Хората във всяко от по-големите кралства настояваха да чуят историята лично от магьосника и елфата, задавайки купища въпроси и на двамата. Потвърждение дойде и от Еъри Пийкс, от един ездач на грифони — знаменития герой Фалстад.
Докато Ронин и Верееса продължаваха да обикалят из различните кралства — и междувременно се сближаваха — онзи, който се представяше и като магьосника Крас, направи своя доклад във Въздушната зала. Първоначално останалите членове на съвета го посрещнаха враждебно, особено онези, които знаеха, че той ги бе лъгал най-безочливо. Но никой не можеше да оспори крайните резултати, а магьосниците бяха ако не друго, то поне прагматични.
Дренден поклати скритата си в сянка глава.
— Ти можеше да разрушиш всичко, което сме постигнали! — избоботи той, а думите му бяха подсилени от бурята, разразила се в залата в този миг. — Всичко!
— Сега съм наясно с това. Ако пожелаете, ще се оттегля от този съвет. Дори ще приема да ме отлъчите, ако такава е волята ви.
— Някои споменаха за нещо повече от отлъчване — изрече Модера. — Много повече от отлъчване…
— Но ние вече обсъдихме това и решихме, че успехът на младия Ронин е донесъл на Даларан голяма популярност дори сред онези наши съюзници, които изразиха бегли възражения, че не са били уведомени за невероятната му мисия. Елфите са особено доволни, защото техен представител също е взел участие. — Дренден сви рамене. — Изглежда, няма причина да обсъждаме повече този въпрос. Считай се за официално порицан, Крас, и приеми личните ми поздравления.
— Дренден! — сопна се Модера.
— Тук сме сами и мога да говоря откровено. — Той вдигна показалец. — И така, ако никой друг няма коментари, бих желал да повдигна въпроса за някой си лорд Престор, избран да стане владетел на Алтерак, който изглежда, е изчезнал вдън земя!
— Неговата къща е празна, слугите са избягали… — добави Модера, все още раздразнена от предишните изказвания на своя събрат по отношение на Крас.
Един от другите магьосници, най-пълният сред тях, най-сетне също се обади:
— Магиите, обграждащи мястото, също са изчезнали. И има следи, че на този магьосник единак са служили гоблини!
Целият съвет погледна към Крас.
Той разпери ръце, сякаш също бе изненадан. „Лорд Престор“ несъмнено бе имал надмощие в ситуацията, имал бе какво да спечели, а сега другите явно искаха да знаят дали бе изоставил всичко.
— За мен това също е загадка. Той вероятно е осъзнал, че нашата обединена мощ е твърде голяма и рано или късно ще го свалим от власт. Това според мен е най-логичното заключение. Нищо друго не обяснява защо се е отказал, когато можеше да постигне толкова много.
Това изявление беше прието добре от останалите магьосници. Крас знаеше, че както повечето същества, магьосниците също обичаха някой да ласкае самочувствието им.
— Неговото влияние намалява — продължи той. — Без съмнение вече всички сте чули как Ген Греймейн е подновил протестите си срещу възкачването на Престор на трона, и дори адмирал Праудмуър се е присъединил към него по този въпрос. Крал Теренас обяви, че втората проверка на миналото на така наречения благородник е повдигнала много въпроси без отговор. Слуховете за предстоящия годеж на Престор с младата принцеса затихнаха…