— Ти се ровеше из миналото му — отбеляза Модера.
— Може би част от тази информация е стигнала до Негово Величество, да.
Дренден кимна, очевидно доволен.
— Походът на Ронин ни върна обратно благосклонността на Теренас и останалите и ние ще се възползваме максимално от този обрат. До една-две седмици „лорд Престор“ ще стане ругатня за целия Алианс!
Кориалстраз вдигна ръка предупредително.
— Най-добре да използваме по-незабележими похвати. Разполагаме с достатъчно време. Не след дълго те ще забравят, че въобще е съществувал.
— Може би си прав. — Брадатият магьосник погледна към другите, които кимнаха в съгласие. — Единодушно, значи. Колко хубаво. — Той вдигна ръка, готов да разпусне съвета. — Е, ако няма нищо друго…
— Всъщност има — прекъсна го драконът магьосник. Един облак от затихващата буря мина през тялото му.
— И какво е то?
— Въпреки че ме дарихте с опрощение за съмнителните ми действия, сега трябва да обявя, че съм принуден временно да се оттегля от делата на съвета.
Те изглеждаха зашеметени. Никой не можеше да си спомни той да е пропускал събиране, а сега изведнъж искаше да напусне изобщо.
— Докога? — попита Модера.
— Не мога да кажа. Двамата с нея бяхме разделени твърде дълго и ще ни отнеме известно време отново да организираме живота си.
Кориалстраз почти можа да види как Дренден примигна въпреки магията, която забулваше образа му.
— Ти имаш… съпруга, така ли?
— Да. Простете ми, че съм забравил да ви уведомя. Както казах, ние бяхме разделени твърде дълго… — Той се усмихна, въпреки че другите не можеха да го видят. — Но сега тя се завърна при мен.
Останалите се спогледаха. Най-накрая Дренден отвърна:
— Тогава… е напълно разбираемо… няма да ти пречим, ти несъмнено имаш правото да постъпиш така…
Кориалстраз се поклони. Той наистина се надяваше да се върне сред тях, защото това бе част от вековния му живот. Все пак дори то бледнееше в сравнение с това да бъде заедно със своята Алекстраза.
— Благодаря ви. Разбира се, обещавам да остана в течение на всички важни новини…
Той вдигна ръка за сбогом, докато магията, която бе направил, го отнасяше далеч от Въздушната зала. Прощалните думи на дракона бяха по-искрени, отколкото другите магьосници осъзнаваха. Като член на Кирин Тор, макар и отсъстващ от съвета, той определено възнамеряваше да наблюдава политическите интриги. Въпреки изчезването на „лорд Престор“, между различните кралства оставаха разногласия, а Алтерак отново бе една от най-горещите теми. Дългът към Даларан изискваше Кориалстраз да продължи да следи събитията.
А също и заради своята кралица, заради древния си род той и другите като него щяха да продължат да наблюдават… и да влияят, ако се наложи. Алекстраза вярваше в младите раси дори още повече след онова, което бяха сторили Ронин И останалите, и Кориалстраз смяташе да направи всичко по силите си, за да не я разочарова. Той й дължеше това, както и на онези, които му бяха помогнали в неговата мисия.
Никой не бе зървал Детуинг след отчаяното му бягство. Сега, когато всички други следяха за черния звяр, не бе много вероятно той да съумее да причини нови ужаси и разрушения. Пък и именно благодарение на него останалите дракони бяха придобили подновен интерес към живота и бъдещето.
Денят на драконите наистина бе отминал, но това съвсем не означаваше, че те щяха да престанат да оставят следите си върху този свят… дори и никой друг да не го подозираше.