— Има и други грамадни дракони.
Разрази се буря, гръмотевици и дъжд се изсипаха върху магьосниците, без да докосват нито тях, нито пода. Вихрушката отмина за частица от секундата и над тях отново се появи ярко слънце. Най-главният сред Кирин Тор не обърна никакво внимание на развихрилите се природни стихии.
— Ти явно никога не си виждал деянията на Детуинг, иначе нямаше да изречеш подобно твърдение.
— Може и така да е — намеси се петият, а смътните очертания на елфско лице се появяваха и изчезваха по-бързо от бурята. — И ако наистина е така, това е от изключителна важност. Но точно сега не можем да се занимаваме с него. Ако Детуинг е жив и в момента нанася удари срещу най-големите си врагове, това е само в наша полза. В края на краищата Алекстраза все още е в плен на клана Драгънмоу и точно нейното потомство използват от години орките, за да давят в кръв и разрушения Алианса. Толкова бързо ли забравихме трагедията на Третата флота на Кул Тирас? Подозирам, че лорд адмирал Делин Праудмуър6 вечно ще пази спомена за нея. Все пак той загуби най-големия си син заедно с всички останали на борда на шестте големи кораба, когато чудовищните червени левиатани7 се стовариха върху тях. Праудмуър най-вероятно би наградил Детуинг с медал, ако се докаже, че точно черният звяр е отговорен за тези Два смъртни случая.
Никой не оспори това твърдение, дори и първият магьосник. От гигантските плавателни съдове бяха останали само дървени отломки и няколко разкъсани трупа като белег за пълното опустошение. Чест правеше на лорд адмирал Праудмуър, че това не бе сломило непоколебимостта му и той незабавно бе заповядал построяването на нови бойни кораби, които да заменят потопените и с които да продължи войната.
— Както отбелязах и по-рано, не можем да се занимаваме с това сега. Имаме прекалено много неотложни задачи, с които трябва да се справим.
— Говориш за кризата в Алтерак, нали? — избоботи брадатият магьосник. — Защо продължаващата подмолна война между Лордерон и Стормгард8 трябва да ни тревожи повече, отколкото евентуалното завръщане на Детуинг?
— Защото сега и Гилнеас се намеси в ситуацията.
Останалите магьосници отново се раздвижиха, дори и безмълвният шести. Закръглен силует пристъпи към елфа.
— Какъв интерес представлява за Ген Греймейн9 дърленето между двете кралства за онова нищожно парче земя? Гилнеас е на края на южния полуостров и е една от най-отдалечените от Алтерак страни.
— И питаш? Греймейн винаги се е стремял към водачество в Алианса, въпреки че задържа армиите си чак докато орките не нападнаха и неговите граници. Единствената причина да призове крал Теренас от Лордерон към действие бе, за да отслаби военната му мощ. Засега Теренас се задържа като водач на Алианса най-вече заради нашите действия и откритата подкрепа на адмирал Праудмуър.
Алтерак и Стормгард бяха две съседни кралства, които бяха на нож още от първите дни на войната. Торас Тролбейн10 беше присъединил цялата мощ на Стормгард към Алианса на Лордерон. При съсед като Каз Модан беше напълно логично планинското кралство да подкрепи обединените действия. От друга страна, никой не можеше да оспори решителността на воините на Тролбейн. Ако не бяха те, орките щяха да са завзели по-голямата част от Алианса още през първите няколко седмици, което определено можеше да доведе до един различен и по-мрачен краен изход.
Алтерак, от друга страна, одобрявайки на думи смелостта и справедливата кауза, не бяха избързали да включат своите войски в боевете. Също като Гилнеас, те бяха осигурили само символична подкрепа. Но докато Ген Греймейн се беше възпрял, воден от лични амбиции, лорд Перинолд, както твърдяха злите езици, беше постъпил така от страх. Дори по едно време сред Кирин Тор беше повдигнат въпросът, дали Перинолд не се е замислил да сключи сделка с Дуумхамър, в случай че Алиансът бъде удавен в неспирната касапница на Ордата.
Тези съмнения се бяха оказали основателни. Перинолд наистина беше предал Алианса, но подлият му акт за щастие не бе просъществувал дълго. Научавайки за това, Теренас бързо бе придвижил войските на Лордерон в територията на Алтерак, където бе обявил военно положение. При вихрещата се по онова време война, никой не бе сметнал за уместно да протестира срещу подобни действия, особено Стормгард. Но след като беше настъпил мирът, Торас Тролбейн беше започнал да настоява, че заради своите жертви Стормгард би трябвало по право да получи цялата източна част на бившия си вероломен съсед.
5
Гаргантюа — гигантски крал, известен с размерите и апетита си, от едноименната книга на Рабле. — Б.пр.