Теренас не беше на същото мнение. Той продължаваше да защитава своята идея, че най-добре би било или да присъедини Алтерак към собственото си кралство, или на трона да бъде поставен нов, по-благоразумен монарх — най-вероятно някой, изпитващ благосклонност към каузата на Лордерон. Все пак Стормгард се беше представил като лоялен и непоколебим съюзник по време на борбата, а и всички знаеха за взаимното уважение между Торас Тролбейн и Теренас. Това правеше възникналата политическа ситуация още по-тъжна.
От друга страна, Гилнеас нямаше нищо общо със спорните земи. Кралството винаги беше стояло настрана от останалите нации в западния свят. И Кирин Тор, и крал Теренас знаеха, че Ген Греймейн е решил да се намеси не само за да увеличи собствения си престиж, но може би и за да подпомогне амбициите си за експанзия. Един от племенниците на лорд Перинолд беше избягал в тази страна след предателството и според слуховете Греймейн поддържаше претенциите му като наследник. Освен това една база в Алтерак би дала на Гилнеас достъп до ресурси, каквито южняшкото кралство нямаше, а също и повод да изпрати могъщата си флота през Великото море. От своя страна, това би включило и Кул Тирас в уравнението, тъй като крайбрежната нация ревностно защитаваше върховната си власт над моретата.
— Това ще разбие Алианса… — промърмори младата магьосница.
— Все още не се е стигнало дотам — отбеляза елфът, — но скоро може да стане точно така. Затова нямаме време да се занимаваме с драконите. Ако Детуинг е жив и е решил да поднови своята вендета срещу Алекстраза, аз например няма да го спирам. Колкото по-малко дракони има на този свят, толкова по-добре. В края на краищата тяхното време изтича.
— Аз чух — отрони безстрастен глас без ясно разпознаваем пол, — че някога елфите и драконите били съюзници, дори уважавани приятели.
Елфът се обърна към последния магьосник — тънка, върлинеста фигура, съвсем малко по-ясна от сянка:
— Това са само легенди, уверявам те. Не бихме се принизили да общуваме с такива чудовищни зверове.
Облаците и слънцето отстъпиха мястото си на звезди и луна. Шестият магьосник кимна леко, сякаш в знак на извинение.
— Явно не съм чул правилно. Грешката е моя.
— Прав си, че е важно да успокоим тази политическа ситуация — избоботи брадатият магьосник към петия. — И съм съгласен, че тя има предимство. Въпреки това не можем да игнорираме ставащото в Каз Модан! Независимо дали греша за Детуинг или не, докато орките държат в плен кралицата на драконите, те са опасност за стабилността на тази земя!
— Тогава имаме нужда от шпионин — намеси се възрастната жена. — Някой, който да държи нещата под око и да ни предупреди, ако ситуацията там стане критична.
— Но кой? В момента не можем да се лишим от никого!
— От един можем. — Шестият магьосник се плъзна стъпка напред. Лицето му остана забулено в сянка дори когато фигурата проговори. — Имаме Ронин11…
— Ронин?!? — избухна брадатият магьосник. — Ронин! След последното му поражение? Той не е достоен дори да носи робата на магьосник! Той е по-скоро опасност, отколкото надежда!
— Той е ненадежден — съгласи се възрастната жена.
— Бунтар — промърмори пълната фигура.
— Не може да му се има доверие…
— Престъпник!
Шестият изчака останалите да се изкажат, след което кимна бавно:
— И единственият обучен магьосник, от когото можем да се лишим в този момент. Нещо повече, това е обикновена шпионска мисия. Той няма да е в близост до никоя възможна криза. Задълженията му ще бъдат да наглежда нещата и да докладва, само толкова. — Когато не последваха повече протести, тъмният магьосник продължи: — Аз съм сигурен, че той си е научил урока.
— Да се надяваме — промърмори по-възрастната от жените. — Въпреки че се справи с последната си задача, това костваше живота на повечето от спътниците му!
— Този път той ще бъде самичък, само с един водач, който ще го придружи до границата на контролираните от Алианса земи. Дори няма да навлиза в Каз Модан. Една сфера за наблюдение ще му даде възможност да шпионира от разстояние.
— Звучи достатъчно просто — отвърна по-младата жена. — Дори за Ронин.
Елфът кимна отсечено.