— Тогава да приемем, че сме постигнали съгласие й да приключваме с тази тема. Може би ако имаме късмет, Детуинг ще глътне Ронин, ще се задави с него и ще умре, което веднъж-завинаги ще сложи край и на двата проблема. — Той огледа останалите, след което добави: — Сега настоявам най-накрая да се концентрираме върху намесата на Гилнеас в алтеракската криза и да обсъдим нашата роля за разрешаване на проблема…
Той стоеше в позата, която бе заемал през последните два часа — с наведена глава и затворени очи, потънал в концентрация. Приглушена светлина без източник осветяваше празната стая около него. Отстрани стоеше един стол, който той не бе използвал, а на дебелата каменна стена зад него бе окачен гоблен, върху който с богато златно везмо върху виолетов фон беше втъкано будно око. Отдолу, също със злато, бяха извезани три ками. Флагът и символите на Даларан се бяха развявали гордо в защита на Алианса по време на войната, дори и не всеки от членовете на Кирин Тор да бе изпълнявал задълженията си с абсолютна чест.
— Ронин… — раздаде се безстрастен глас, идващ едновременно отвсякъде и отникъде.
Изпод своята гъста, огненочервена коса той вдигна погледа на изненадващо зелените си очи. Носът му беше счупен още докато бе чирак, но въпреки уменията си Ронин никога не се беше погрижил да го оправи. Все пак той не бе непривлекателен. Имаше здрава челюст и ъгловати черти. Една вечно извита вежда му придаваше вид на язвителен и подозрителен човек, заради което неведнъж си бе имал неприятности със своите наставници, а и неговото поведение никак не му помагаше, защото то съответстваше на изражението му.
Висок, слаб, облечен в роба с цвета на нощното небе, той представляваше впечатляваща гледка дори за останалите магьосници. Ронин рядко се изявяваше като непокорен, въпреки че последната му задача бе коствала живота на петима добри мъже. Той застана изправен и огледа сумрака, очаквайки да разбере от коя посока ще му заговори другият магьосник.
— Ти ме призова и аз те чаках — прошепна огненокосият заклинател не без известно нетърпение.
— Това не можеше да бъде избегнато. Аз самият трябваше да чакам, докато някой друг повдигне въпроса. — Високата забулена фигура на шестия член на вътрешния съвет на Кирин Тор изникна наполовина от тъмнината. — Направиха го.
Някаква жажда изплува за първи път в очите на Ронин:
— А моето покаяние? Изтече ли изпитателният ми срок?
— Да. Позволено ти е да се завърнеш в нашите редици… при условие че склониш да се захванеш с една много важна задача. Веднага.
— Толкова много вяра в мен ли им е останала? — Горчивината се завърна в гласа на младия маг. — След смъртта на останалите?
— Ти си единственият, когото имат на разположение.
— Това звучи по-реално. Трябваше да се досетя.
— Вземи това. — Сянката на магьосника протегна тънката си, облечена в ръкавица, ръка напред с дланта нагоре. Над ръката изведнъж се материализираха два блестящи предмета — малка сфера от смарагд и златен пръстен с едничък черен скъпоценен камък.
Ронин протегна собствената си ръка по същия начин… и двата предмета се появиха над нея. Той ги хвана и ги огледа:
— Разпознавам сферата за наблюдение, но не и другото. Усещам някаква сила, но струва ми се, тя не е агресивна по природа.
— Ти си проницателен. Точно това беше основната причина да се заема със защита на каузата ти, Ронин. Предназначението на сферата ти е известно, а пръстенът ще ти осигури защита. Ти ще отидеш в страна, където все още има оркски вълшебници. Този пръстен ще ти послужи като щит срещу техните средства за наблюдение. За съжаление, това ще затрудни и нашите опити да те наглеждаме.
— Значи ще бъда самичък. — Ронин отправи язвителна усмивка към своя опекун. — Във всеки случай това намалява шансовете да причиня нечия чужда смърт…
— Що се отнася до това, няма да бъдеш сам, поне по време на пътуването ти до пристанището. Един рейнджър ще те охранява.
Ронин кимна, въпреки че очевидно не му пукаше за каквато и да е охрана, особено от някакъв си рейнджър. Той не се погаждаше добре с елфите.
— Нищо не си ми казал за мисията.
Сянката се облегна назад, сякаш седеше в огромен стол, оставащ невидим за младия заклинател. Фигурата сключи ръце, докато внимателно подбираше най-правилните думи.
— Те се отнесоха сурово с теб, Ронин. Неколцина в съвета дори предложиха завинаги да бъдеш прогонен от нашите редици. Ти трябва да заслужиш това завръщане, а за да го направиш, трябва безпрекословно да изпълниш своята мисия.