Върхът на стрелата й бе опрян в гърлото му още преди той да успее да изрече нещо друго. Ако Верееса беше отпуснала тетивата, стрелата щеше да прониже врата на новодошлия и да излезе от другата страна.
Странно, но той не изглеждаше впечатлен от този заплашителен жест. Елфата го изгледа от глава до пети — не особено неприятна задача, призна си тя — и осъзна, че изненадващият натрапник можеше да бъде единствено магьосникът, когото очакваше. Това определено обясняваше странното поведение на нейната кобила и собствената й неспособност да усети присъствието му по-рано.
— Ти ли си Ронин? — попита най-накрая тя.
— Май си очаквала нещо друго — отвърна той, а устните му се свиха в едва забележима язвителна усмивка.
Тя сведе лъка и леко се отпусна.
— Беше ми казано да очаквам магьосник и нищо повече, човеко.
— А на мен ми беше казано рейнджър, нищо повече. — Той й хвърли един поглед, който едва не накара Верееса отново да вдигне лъка. — Значи в това отношение сме равни.
— Не съвсем. Чакам те тук от три дни! Три ценни дни бяха пропилени!
— Нямаше друг начин. Необходими бяха известни приготовления. — Магьосникът не каза нищо повече.
Верееса се предаде. Както повечето хора и този се интересуваше само от себе си. Тя прие за късмет това, че не й се бе наложило да чака по-дълго. Но не спираше да се чуди как Алиансът бе успял да надвие Ордата, когато в редиците му имаше толкова много хора като Ронин.
— И така, ако смяташ да стигнеш до Каз Модан, ще е най-добре да тръгваме веднага. — Елфата хвърли един поглед зад него. — Къде е конят ти?
Тя почти очакваше да получи отговор, че кон няма, че е използвал огромните си сили да се пренесе направо тук, но в такъв случай Ронин не би имал нужда от нея, за да стигне до кораба. Като магьосник той несъмнено притежаваше внушителни умения, но и те явно имаха своите граници. Освен това от малкото, което знаеше за мисията му, тя подозираше, че Ронин ще има нужда от всяка частица сила, дори само за да оцелее. Каз Модан не бе земя, която посреща с охота чужденците. Както бе чувала, черепите на безброй смели воини украсяваха палатките на орките, а драконите непрекъснато патрулираха из небесата. Не, това бе място, където дори Верееса не би отишла без солидна армия зад гърба си. Тя не бе страхлива, но не беше и глупава.
— Завързан е до поилката на странноприемницата, за да се напие с вода. Днес вече яздих доста, милейди.
Използването на това обръщение можеше й да поласкае Верееса, ако не беше едва забележимата саркастична нотка, която тя усети в тона му. Потискайки раздразнението си, тя се обърна към собствения си кон, окачи на седлото лъка, след което започна да подготвя животното за езда.
— На коня ми няма да са му излишни още няколко минути почивка — предложи магьосникът. — На мен също.
— Достатъчно бързо ще се научиш да спиш на седлото, а ходът, който ще наложа отначало, ще позволи на твоята кранта да си възстанови силите. Прекалено много време изгубихме в чакане. Не са много корабите дори от Кул Тирас, които са въодушевени от идеята да плават до Каз Модан само заради един отиващ на шпионска мисия магьосник. Ако не стигнем скоро до пристанището, те може да решат, че имат по-изгодни и не толкова самоубийствени задачи, с които да се заемат.
За нейно облекчение Ронин не започна да протестира. Вместо това той се обърна намръщено и закрачи към странноприемницата. Верееса го изгледа как се отдалечава, надявайки се, че докато трае съвместното им пътешествие, няма да бъде подложена на изкушението да го прониже.
Тя се замисли за мисията му. Вярно, че Каз Модан си оставаше заплаха заради драконите и техните господари, но Алиансът вече имаше други, по-опитни шпиони около тези земи. Верееса подозираше, че задачата на Ронин е от изключително важно значение, иначе Кирин Тор не биха поели такива огромни рискове заради този арогантен магьосник. И все пак бяха ли обмислили достатъчно добре нещата, преди да се спрат на него? Със сигурност е имало някой по-умел и по-надежден. Този магьосник имаше излъчване, което намекваше за непредсказуемост, а това можеше да доведе до гибел.
Елфата се опита да пренебрегне съмненията си. Кирин Тор бяха взели решение по този въпрос, а командването на Алианса очевидно бе съгласно с тях, иначе нямаше да й бъде заповядано да го охранява. Единственото, което се искаше от нея, бе да закара поверения й маг до кораба, след което Верееса бе свободна да върви по пътя си. Всичко, което Ронин щеше да извърши или да не извърши след тяхната раздяла, не я засягаше ни най-малко.