Кратък гръмотевичен тътен сепна потъналия в размисъл Ронин. Той вдигна поглед, но видя единствено няколко самотни облачета. Намръщен, огненокосият магьосник обърна поглед към елфата с намерението да я пита дали и тя е чула нещо.
Втори още по-заплашителен тътен го накара да напрегне всеки мускул в тялото си. В този момент Верееса скочи към него, успявайки да се извърти върху седлото и да се изстреля в обратна посока.
Огромна сянка закри околната земя. Рейнджърът и магьосникът се сблъскаха и бронираната тежест на елфата повали и двама им от гърба на коня. Оглушителен рев разтърси околността и една подобна на торнадо сила се стовари върху земята. Когато магьосникът се сблъска с твърдата почва, изненадан от болката, той дочу краткото изцвилване на своя кон, но звукът секна като отрязан с нож.
— Стой долу! — надвика Верееса вятъра и рева. — Стой долу!
Въпреки това Ронин се извъртя, за да погледне небесата, но вместо тях видя една пъклена картина.
Дракон с цвета на бушуващ огън закриваше небето, а в предните си лапи държеше останките от неговия кон и скъпите, внимателно подбрани припаси. Кървавочервеният гигант погълна на една хапка остатъка от мъртвото животно, а очите му вече бяха приковани върху дребните жалки фигурки под него.
Възседнала раменете на звяра, една невероятно грозна зелена фигура с огромни бивни и бойна брадва лаеше заповеди на някакъв неблагозвучен език и сочеше към Ронин.
Със зейнала паст и оголени нокти драконът се спусна право към него.
— Още веднъж ви благодаря за времето, което ми отделихте, Ваше Величество — каза високият чернокос благородник с глас, изпълнен със сила и разбиране. — Може би все пак ще успеем да попречим на тази криза да разруши доброто ви дело.
— Ако това стане — отвърна по-възрастният брадат човек, облечен в елегантна роба в бяло и златно, символизираща ранга му, — Лордерон и Алиансът ще трябва да благодарят лично на теб, лорд Престор. Само заради твоите действия смятам, че Гилнеас и Стормгард ще се вслушат в гласа на разума. — Въпреки че не бе дребен, крал Теренас се чувстваше леко притеснен от грамадния си събеседник.
По-младият мъж се усмихна, откривайки перфектните си зъби. Ако Теренас видеше по-царствено изглеждащ човек от лорд Престор, той щеше да остане искрено изненадан. Късата му добре подстригана коса и гладко избръсната челюст с ястребови черти бяха накарали много от дамите в двора да въздишат по него. При пъргавия му ум и обноски, по-величествени от тези на всеки друг благородник от Алианса, не бе никак изненадващо, че го харесваха всички, замесени в алтеракската криза, включително и Ген Греймейн. Престор притежаваше пленителен стил, който дори беше накарал владетеля на Гилнеас да се усмихне на няколко пъти, както бяха информирали Теренас смаяните му дипломати.
За млад благородник, неизвестен до преди пет години, кралският гост бе успял да си създаде солидна репутация. Престор бе родом от най-затънтения планински регион на Лордерон, но въпреки това можеше да докаже кръвната си връзка с кралския двор на Алтерак. Малкото му владение било унищожено по време на войната при една атака на дракони и той бе пристигнал пеша в столицата, без дори един слуга, който да го облича. Окаяното му материално положение и това, което бе успял да постигне след пристигането си, вече се бяха превърнали в легенда.
Нещо повече, съветите му бяха помагали на краля неведнъж, включително и по време на мрачния период, последвал предателството на лорд Перинолд. Точно Престор се бе оказал човекът, наклонил везните. Той бе вдъхнал на Теренас нужния кураж да завземе властта в Алтерак и да въведе военно положение. Стормгард и останалите кралства бяха осъзнали нуждата от действия срещу предателя Перинолд, но не се бяха примирили с продължилата и след края на войната лордеронска окупация. Най-накрая пак Престор се бе оказал човекът, способен да убеди останалите да приемат някакво окончателно решение.
Това караше застаряващия монарх да обмисля един политически ход, който би зашеметил дори умния мъж, стоящ пред него. Теренас бе отказал да предаде Алтерак на подкрепяния от Гилнеас племенник на Перинолд. Освен това не смяташе за разумно въпросното кралство да се подели между Лордерон и Стормгард. Това би предизвикало гнева не само на Гилнеас, но и на Кул Тирас. А анексирането