Ами ако вместо това той дадеше този регион в ръцете на човек, на когото всички се възхищават, човек, доказал, че не желае нищо друго освен мир и единство? По преценка на крал Теренас той щеше да бъде и добър управник. Освен това той щеше да остане верен съюзник и приятел на Лордерон…
— Така е, Престор! — Кралят се повдигна, за да потупа доста по-високия лорд по рамото. Престор бе висок почти седем фута14 и въпреки че бе слаб, той съвсем не бе хърбав. Синьо-черната му униформа стоеше изпъната по него и той изглеждаше като военен герой от глава до пети. — Има толкова много неща, с които трябва да се гордееш… и за които да бъдеш награден! Повярвай ми, аз няма да забравя лесно твоя дял в разрешаването на този проблем!
Престор видимо просия, най-вероятно смятайки, че малкото му владение скоро ще бъде възстановено. Теренас реши да не убива тази мечта на момчето — когато владетелят на Лордерон го предложеше за следващ монарх на Алтерак, изражението на Престор щеше да бъде много по-забавно. Не всеки ден някой ставаше крал… особено ако тронът му не бе наследствен.
Почетният гост на Теренас отдаде чест, след това се поклони грациозно и напусна кралските покои. След излизането на Престор възрастният мъж се намръщи, размишлявайки как нито копринените завеси, нито златните канделабри, нито дори белият мраморен под могат да придадат достатъчно светлина на стаята, след като младият благородник си бе отишъл. Наистина, той се открояваше сред мнозинството противни царедворци, изпълващи палата. Това бе човек, достоен за доверие и уважение във всяко едно отношение. На Теренас му се дощя собственият му син поне малко да прилича на Престор.
Кралят потърка брадатата си челюст. Да, това бе идеалният човек, който да възстанови честта на едно кралство и същевременно да възвърне хармонията между членовете на Алианса. Нужна бе подобна нова и свежа кръв.
Продължавайки да разсъждава над ситуацията, Теренас се замисли за дъщеря си Калиа. Тя все още беше дете, но скоро щеше да се разхубави. Може би някой ден, ако всичко вървеше добре, той и Престор щяха да засилят своето приятелство и съюза си чрез един кралски брак.
Да, сега той щеше да отиде да говори със съветниците си, да им съобщи кралското мнение. Теренас бе сигурен, че те ще се съгласят с него по този въпрос. Той все още не беше срещал човек, който да не харесва младия благородник.
Крал Престор Алтеракски. Теренас дори не можеше да си представи какво ще бъде изражението на приятеля му, когато научеше за размера на наградата си…
— На лицето ти играе едва доловима усмивка — да не би някой да е умрял от ужасна, страховита, кървава смърт, о, жлъчни?
— Спести ми остроумията си, Крил — отвърна лорд Престор, докато затваряше голямата желязна врата зад себе си. Над него в старото шале15, предоставено му от неговия домакин крал Теренас, специално подбрани от Престор слуги стояха на пост, за да предотвратят появата на всякакви неканени гости. Техният господар си имаше работа и макар никой от прислугата да не знаеше какво точно се върши в помещенията под земята, на тях им бе ясно заявено, че ще заплатят с живота си, в случай че Той бъде обезпокоен.
Престор очакваше да не го прекъсват и вярваше, че тези лакеи ще му се подчиняват до смърт. Магията, която им бе направил — разновидност на онази, която караше краля и целия двор да примират от възхищение по елегантния бежанец — не оставяше място за логично мислене. А и той беше усъвършенствал ефективността й през годините.
— Приеми най-скромните ми извинения, о, принце на двуличието! — изкряка дребната, жилава фигура пред него. Тонът на гласа й съдържаше нотка на лудост и нещо нечовешко, което не беше изненадващо, тъй като събеседникът на Престор бе гоблин.
Главата му бе на нивото на пояса на благородника и някои биха приели ниското, смарагдовозелено същество за слабо и глупаво. От друга страна, налудничавата му усмивка разкриваше дълги и невероятно остри зъби и един кървавочервен почти раздвоен език. Тесните му жълти очички без зеници искряха весело, но с онова веселие, съпътстващо късането на крилата на мухите или изтръгването на ръцете на експерименталните субекти. Грива от матовокафява козина тръгваше нагоре от врата на гоблина и свършваше като разрошен гребен над тумбестото чело на противното създание.
Помещението, в което протичаше разговорът, бе стара изба. В отминалите дни хладината на земята бе съхранявала касите вино при най-подходяща температура. Сега обаче благодарение на известно преустройство, направено от Крил, усещането в широката стая бе същото, каквото би било в кратера на избухнал вулкан.