Кийт Р. А. Декандидо
Кръгът на омразата
Посвещавам на Грейс-Ан Андреаси Декандидо, Хелга Борк, Урсула К. Ле Гуин, Констанс Хасет, Джоан Добсън и всички други жени, от които научих толкова много.
Благодарности
На първо място искам да благодаря на гуруто на „Близард Геймс“ Крис Метцен, чийто принос за всичко в Warcraft е неоценим. Телефонните ни разговори и разменените ни електронни писма бяха страхотно ползотворни и изпълнени с невероятна творческа енергия.
На второ място искам да благодаря на Марко Палмиери — моя редактор от издателство „Покет Букс“ — и неговия началник Скот Шанън, които сметнаха, че това е чудесна идея, и на моята прекрасна агентка Люсиен Дайвър.
На трето място бих искал да изкажа благодарност на другите автори на книги по Warcraft: Ричард Кнаак, Джеф Груб и Кристи Голдън. Романите „Последният пазител“ на Джеф и „Повелителят на клановете“ на Кристи ми бяха много полезни по отношение на характеристиките на Игуен и съответно на Трал.
Благодарности също на „Малибу Ганг“, „Елитист Бастардс“, „Новълскрайбс“, „Инкуел“ и всички останали чартове, които запазиха разсъдъка ми, като ме подлудяваха; на CITH и CGAG; на хората от „Паломбо“, които ме понасяха; на Киоши Пол и останалите чудесни момчета в дожото и както винаги на всички онези — хора и котки, — които живеят с мен, за постоянната им подкрепа.
Историческа бележки
Действието в романа се развива една година преди World of War craft и три години след нашествието на Пламтящия легион и поражението му от съюзническите войски на орки, хора и нощни елфи (Warcraft 3: Reign of Chaos и Warcraft 3X: The Frozen Throne).
Едно
Ерик почистваше опръскания с бира демонски череп, окачен зад бара, когато непознатият влезе.
Странноприемница „Демънзбейн“1 не разчиташе особено на туристи. Много рядко Ерик зърваше непознат сред постоянните посетители. И не се интересуваше от имената дори на редовните — познаваше само лицата им. Не му пукаше кой влиза в кръчмата му, стига да разполага с пари и желание за пиене.
Но този го забеляза, защото седна край една маса, сякаш чакаше или търсеше нещо. Дори не поглеждаше тъмните дървени стени — не че можеше да се види нещо, предвид факта, че „Демънзбейн“ нямаше прозорци, а бе осветен само от няколко факли, — нито малките кръгли дървени маси и столове, поставени безразборно из помещението. Ерик не се стараеше да ги подрежда, след като и без това хората просто си идваха и ги разместваха както им е удобно.
След минутка непознатият стана и се приближи до дървения бар:
— Някой ще ми донесе ли нещо на масата?
— Не — отвърна Ерик.
Той не намираше смисъл да дава пари за сервитьори. Ако хората искаха питие, идваха на бара. Ако пък бяха твърде пияни, за да стигнат до бара, значи не трябваше повече да пият, понеже имаше вероятност да започнат и да се бият. Ерик държеше тиха кръчма.
Непознатият шумно подхвърли сребърна монета на бара и попита:
— Коя е най-скъпата напитка, която предлагате?
— Може би глигански грог от север. Орките го правят, слагат го да ферментира в…
Непознатият сбърчи нос:
— Не, не искам питие на орките.
Ерик сви рамене. Когато ставаше дума за алкохол, хората имаха странни предпочитания. Той беше виждал да спорят за предимствата на бирата пред царевичното уиски по-разгорещено, отколкото ако имаха политически или религиозни разногласия. Ако този господин не харесваше напитките на орките, това си беше негов проблем.
— Имам царевично уиски — прясна партида, приготвена миналия месец.
— Приема се. — Непознатият плесна с ръка по дървения бар, като разтревожи единствено няколко орехови черупки, житни зрънца и другите остатъци, събрали се там.
За разлика от демонския череп Ерик почистваше бара само един или два пъти в годината. Всъщност никой не можеше да види бара и той не намираше смисъл да почиства нещо, което не се вижда.
Един от постоянните клиенти — войник, който винаги пиеше грог — се обърна към непознатия:
— Внимавай какво говориш за пиячката на орките!
Докато Ерик придърпваше стъклената бутилка с царевично уиски от рафта и наливаше от съдържанието й в почти чиста чаша, непознатият сви рамене.
— Нямам нищо против пиенето на орките, добри ми господине — самите орки са ми проблем. — Непознатият протегна ръка: — Казвам се Маргоз. По занаят съм рибар и трябва да кажа, че не съм много доволен от това как се пълнят мрежите ми този сезон.