Колкото до Артас, той бе станал злодей. Нещо повече — един от най-големите злодеи в света. И сега Джейна се намираше в положение да има повече доверие на водача на оркските кланове, отколкото на човека, когото обичаше, и на своя баща.
Когато му каза как да победи адмирала, Трал — който бе прочел болката в очите й — спази своето обещание. Подобно на Джейна, и той не се примири с идеята, че светът е такъв, какъвто е, и не може да бъде променен. Беше пленен като невръстно дете и отгледан от човек на име Еделас Блакмуър, за да се превърне в идеален роб. Но Трал разкъса оковите си и призова орките първо да извоюват свободата си, а после да намерят пътищата на своя народ, заличени от демонските орди, които ги бяха довели на този свят.
Сега Джейна забеляза огън в необикновените сини очи на Трал. Явно нейният скъп приятел беше много ядосан.
— Ние двамата не подписахме договор — започна веднага той, дори без да отвърне на поздрава й. — Не предвидихме клаузи за нашия съюз. Разчитахме, че нашата връзка е подпечатана с кръвта ни и че никога няма да се предадем взаимно.
— Аз не съм те предала, Трал. — Джейна изпита моментно напрежение, но благодарение на дългогодишния си опит успя да сдържи чувствата си. Тя не приемаше празното обвинение в предателство, но първото нещо, на което беше научена като чиракуваща магьосница, беше, че силните чувства и магьосничеството невинаги се съчетаваха добре. Стисна още по-здраво богато украсения дървен жезъл, който бе наследила от своя учител архимаг Антонидас.
— И аз не вярвам, че ти си ме предала. — Тонът на Трал беше все така суров и войнствен. За разлика от себеподобните му, грубостта не беше обичайното му поведение, без съмнение дължащо се на човешкото му възпитание. — Въпреки това, изглежда, твоите хора не държат толкова на съюза ни, колкото ти.
С напрегнат глас Джейна попита:
— Трал, за какво говориш?
— Един от търговските ни кораби, Оргат’ар, е бил нападнат от пирати.
Тя се намръщи. Въпреки усилията да го изкоренят, пиратството оставаше проблем за корабоплаването.
— Ние усилихме патрулирането максимално, но…
— Патрулите са безполезни, ако просто бездействат и наблюдават! Корабът Оргат’ар е забелязал един от вашите патрули! Бил е достатъчно близо, за да бъде видян в гъстата мъгла, и въпреки това не е направил нищо, за да помогне на капитан Болик и неговия екипаж! Болик дори пуснал сирената за мъгла, а вашите хора пак останали безучастни.
С ледено спокойствие Джейна отбеляза:
— Казваш, че вашият постови ги е забелязал. Но това не означава автоматично, че и те са видели Оргат’ар.
Това накара Трал да спре.
Тя продължи:
— Вашите хора имат много по-добро зрение от нас. И когато са чули сирената за мъглата, те вероятно са я приели за сигнал да се отстранят от пътя.
— Само че ако са били достатъчно близо, за да бъдат видени от моите хора, са били достатъчно близо и за да чуят абордажната група! Моите хора наистина имат по-добро зрение, но не се бият безшумно. Напротив! Не вярвам, че вашият патрул не е чул какво става.
— Трал…
Оркът се обърна и вдигна ръцете си във въздуха:
— Мислех, че нещата ще тръгнат по различен начин тук! Смятах, че вашите хора в крайна сметка ще приемат нашите като равни. Трябваше да разбера, че когато опре до използване на оръжие срещу свои, за да се помогне на орки, хората ще ни изоставят.
Сега вече Джейна с усилие се опитваше да обуздае темперамента си:
— Как смееш? Аз мислех, че след всичко, което сме преживели, поне ти ще…
— Доказателствата… — прекъсна я Трал.
— Какви доказателства? С кого си говорил, освен с този капитан Болик и неговия екипаж?
Трал замлъкна, а Джейна омекна:
— Ще науча кой е бил патрулният кораб. Къде е бил нападнат Оргат’ар?
— На половин миля от брега при Рачет, на час път от пристанището.
Джейна кимна:
— Ще наредя на един от моите военни да разследва случая. Тамошните патрули се ръководят от Нортуоч.
Трал настръхна.
— Какво става?
Оркът се обърна и я погледна в лицето:
— Върху мен се оказва огромен натиск да си върнем обратно Нортуоч със сила.
— А пък мен ме притискат да го задържим.
Трал и Джейна се погледнаха втренчено. Сега, когато се оказаха отново лице в лице, Джейна забеляза нещо различно в сините очи на орка: не гняв, а объркване.