— Как се случи това? — попита тихо Трал, цялата войнственост, изглежда, вече го беше напуснала. — Как стана така да се караме за подобна глупост?
Джейна не се сдържа и се засмя:
— Ние сме водачи, Трал.
— Водачите водят воините си на битка.
— Във време на война, да — каза Джейна. — Във време на мир е различно. Войната е огромно усилие, в което забравяш ежедневното съществуване, но когато свърши, остава единствено ежедневието. — Тя се приближи до стария си другар и постави малката си ръка върху масивното му рамо: — Ще разследвам това, Трал, и ще науча истината. И ако моите войници не са изпълнили дълга си към нашия съюз, заклевам се, те ще бъдат наказани.
Трал кимна:
— Благодаря ти, Джейна. Аз се извинявам за моите обвинения. Но моят народ преживя толкова много. Аз преживях толкова много и не искам те да бъдат излъгани отново.
— Нито пък аз — добави спокойно Джейна. — И може би… — поколеба се тя.
— Какво?
— Ще направим проект на официален договор. Беше прав! Ти и аз може да си вярваме, но ние не сме всички хора и орки. И колкото и да го желаем, няма да живеем вечно.
Трал кимна:
— Често… ми е трудно да напомням на моя народ, че вече не сте негови господари. В много отношения те желаят да продължат съпротивата си, въпреки че робството отдавна е отминало. Понякога се запалвам от тяхната жар, особено след като израснах в робство при създание точно толкова зловещо, колкото и всеки член на Пламтящия легион. Понякога си мисля най-лошото, а така ще мислят и моите хора, когато си отида. Така че вероятно си права.
— Нека първо да разрешим тази криза — каза Джейна и се усмихна на Трал. — После ще говорим за договори.
— Благодаря. — След което Трал поклати глава и се засмя.
— Какво има?
— Разбира се, ти по нищо не приличаш на нея, но когато се усмихнеш, просто за момент ми напомняш Тари.
Джейна помнеше, че Тарита Фокстън, която повечето наричаха Тари, беше дъщеря на член на домакинството на Еделас Блакмуър и беше помогнала за бягството на Трал от лапите на Блакмуър, жертвайки своя собствен живот.
Орките увековечиха историята си под формата на песни: лок’амон отбелязваше началото на всяко семейство, лок’тра — битка, а лок’ваднод — животът на герой. Според спомените на всички Тари бе единственият човек, в чиято чест бе изпята лок’ваднод.
Джейна наведе глава и каза:
— Поласкана съм. Ще изпратя полковник Лорена в Нортуоч и щом тя ми докладва, ще ти съобщя веднага.
Трал поклати глава:
— Още една жена сред твоите военни. Хората понякога ме озадачават.
Джейна замръзна и отново стисна здраво жезъла:
— Какво имаш предвид? Не могат ли мъжете и жените да бъдат равни?
— Разбира се, че не. Но не бих казал — добави бързо, преди Джейна да успее да го прекъсне, — че са неравни — не повече, отколкото насекомо и цвете могат да бъдат еднакви. Те имат съвсем различно предназначение.
Благодарна за предоставения й случай, Джейна каза на Трал същото, което беше казала на Антонидас, когато тя самата, още млада и припряна, настояваше да стане негова ученичка. Тогава архимагът беше отсякъл: „Да стане магьосник е в природата на една жена точно толкова, колкото е в природата на едно куче да композира музика“.
Както и тогава, тя сега каза на Трал:
— Това, което ни различава от животните, е фактът, че можем да променяме природата си. В крайна сметка обратното означава, че природата на орките е да бъдат роби. — После Джейна поклати глава: — Жалко е, че мнозина мислят като теб. Жените трябва да работят два пъти повече от мъжете, за да постигнат тяхното положение. Затова вярвам на Лорена повече, отколкото на останалите си полковници.
При тези думи Трал отметна назад голямата си глава и се засмя сърдечно:
— Ти си добра жена, Джейна Праудмуър. Напомняш ми колко много имам още да уча за хората, въпреки че бях отгледан от тях.
— Имайки предвид кой те е отгледал, бих казала, че наистина има да учиш много!
Трал кимна:
— Интересно становище. Добре! Нека твоят женски полковник разследва случая. Ще говорим отново, когато тя приключи. — Той се отправи към въжената стълба, която все още се люлееше от кръжащия въздушен кораб.
— Трал? — Той спря, обърна лицето си към нея и тя му хвърли най-окуражителния поглед, на който беше способна. — Няма да позволим този съюз да пропадне, нали?