Секунди по-късно пристигна Кристоф с няколко свитъци в ръце:
— Дюри каза, че ме викате, милейди. Или само искате това? — Той посочи свитъците.
— И едното, и другото в действителност. Благодаря — добави тя, след което взе свитъците от него.
Кристоф беше шамбеланът на Джейна. Докато тя управляваше Терамор, Кристоф го стопанисваше. Неговата способност да дразни с всякакви незначителни подробности го правеше идеален за длъжността и беше основната причина, която предпазваше Джейна от убийствена ярост, когато тежестта на лидерството ставаше прекалено непоносимо за нейните не особено широки плещи. Още преди войната той беше секретар на хайлорд3 Гаритос и неговите организационни способности бяха станали легендарни.
Разбира се, той не беше направил военна кариера заради физическите си качества. Или по-скоро заради липсата им. Кристоф беше висок, но тънък като дъска и изглеждаше почти толкова крехък, колкото Дюри, която поне можеше да се оправдае със старостта си. Неговите прави, тъмни, дълги малко под раменете коси очертаваха ъгловато лице и ястребов нос. Изглеждаше постоянно намръщен.
Джейна сподели историята с атаката върху Оргат’ар и близкия кораб, който не направил нищо, за да помогне.
Повдигайки тънките си вежди, Кристоф каза:
— Случката изглежда много странна. Половин левга от Рачет, казвате?
Джейна кимна.
— Нямаме военни кораби в този район, милейди.
— Мъглата е била гъста — възможно е корабът, видян от капитан Болик, да е бил извън курса си.
Кристоф кимна разбиращо:
— Въпреки това, милейди, възможно е и капитан Болик да бърка.
— Изглежда малко вероятно. — Джейна заобиколи от другата страна на бюрото си и седна на стола, като постави корабните отчети на единственото свободно място пред себе си. — Знаеш, че орките имат по-добро зрение от нас и обикновено поставят на пост най-надарените в това отношение.
— Но ние също така трябва да предвидим и възможността орките да лъжат. — Още преди Джейна да се противопостави, което тя съвсем определено възнамеряваше да стори, Кристоф вдигна възпиращо дългопръстата си ръка. — Не говоря за Трал, милейди. Военачалникът на орките е достоен мъж. Правилно му оказвате доверие, но смятам, че той просто препредава, каквото са му казали неговите хора.
— В такъв случай ти какво казваш? — Джейна знаеше отговора на въпроса, но искаше да чуе потвърждението на Кристоф.
— Аз казвам това, което винаги съм ви казвал, милейди: не можем да си позволим сляпо да вярваме на орките. Отделни орки наистина се оказаха достойни, да, но орките като цяло? Ще бъде наивно от наша страна да смятаме, че всички те ни мислят доброто и че всички те са просветени като Трал. Той ни беше достоен съюзник срещу Пламтящия легион и аз му се възхищавам за това, което направи, но то е временно. — Кристоф постави тънките си ръце върху бюрото, навеждайки се към Джейна. — Единственият, който крепи мира с орките, е Трал, и в мига, в който него няма да го има, уверявам ви, милейди, орките пак ще си станат орки и ще направят всичко възможно да ни унищожат.
Джейна рязко се изсмя. Думите на Кристоф бяха като ехо на разговора й с Трал — и все пак те изглеждаха доста рационални в устата на шамбелана.
Кристоф се изпъна:
— Нещо забавлява ли ви, милейди?
— Не. Смятам, че взимаме ситуацията твърде насериозно.
— А аз смятам, че я подценявате. Този град държава е всичко, което не позволява на орките да прегазят изцяло Калимдор. — Кристоф се поколеба, което беше необичайно. Шамбеланът беше направил кариера тъкмо с прямотата си, която беше и една от неговите най-прагматични черти.
— Какво има, Кристоф?
— Нашите съюзници са… загрижени. Възможността цял континент да падне под господството на орките е… тревожна за мнозина. В момента има затишие, защото от една страна, на дневен ред са други въпроси, но…
— Но точно сега аз съм тази, която пречи на евентуално нападение?
— Докато лейди Праудмуър, великата магьосница, победила Пламтящия легион, управлява хората в Калимдор, останалите в света могат спокойно да спят през нощта. В момента, в който те установят, че лейди Праудмуър не може да държи орките под контрол, това ще се промени. И на фона на военните сили на нападателите, флотът на покойния ви баща ще изглежда като лодки за гребане.
Джейна се свлече в стола си. Честно казано тя рядко се беше замисляла за света извън Калимдор. Беше заета в битките с демоните, а след това с изграждането на Терамор. А атаката на собствения й баща й даде ясно да разбере, че тези, които не се бяха били рамо до рамо с орките, все още ги смятаха за малко по-висши създания от животните.