Няколко секунди Лорена гледаше втренчено капитана. След това въздъхна:
— Много добре, капитане, благодаря ви. Това е всичко.
Като измърмори: „Каква загуба на време“ под носа си, Авинал излезе.
Когато капитанът напусна, Стров каза:
— Повечето от екипажа твърдят същото, госпожо.
— Разбира се — намеси се Дейвин. — Защото това е истината и тя е очевидна.
Като се завъртя към майора, Лорена попита:
— Кажете ми, майоре, защо не споменахте, че капитан Авинал е бил близо до друг кораб — или че този кораб е пуснал сирената си за мъгла?
— Не сметнах, че това има отношение по въпроса.
Лорена мислено промени писмото си и Дейвин вече бе понижен на дежурен по помийните ями.
— Не е ваша работа да преценявате кое има отношение, майор. Ваша работа — ваше задължение — е да изпълнявате заповедите на по-висшите си началници.
Дейвин изпусна дълга въздишка:
— Вижте, полковник, вие сте изпратена тук да установите дали капитан Авинал е извършил нещо нередно. Явно не е. И какво значение има, че на банда зеленокожи е бил откраднат товарът?
— В действителност не е откраднат — те сами са отблъснали пиратите с бой.
Сега Дейвин се изправи отново, гледайки Лорена, сякаш е луда:
— Тогава, с цялото полагащо ви се уважение, госпожо, каква е целта на тези разпити? Изглежда, че зеленокожите не са имали нужда от нашата помощ. Тогава защо ни третирате като престъпници? Както казах, не сме направили нищо лошо.
Лорена поклати глава, без изобщо да приема думите му.
Пет
Байрок не беше предполагал, че най-щастливите мигове в живота му ще бъдат, когато отива за риба. На пръв поглед на един орк не му приличаше да води такъв живот. В риболова нямаше битки, слава, предизвикателни сражения, нито изпитание на бойния дух срещу равностоен противник. Не се използваше оръжие, нито се проливаше кръв.
Но в случая не беше важно какво прави, а защо го прави. Байрок отиваше за риба, защото беше свободен.
Като младеж се бе запалил по фалшивите обещания на Гул’дан и неговия Сенчест съвет за нов свят там, където небето беше синьо, а жителите му — лесна плячка за заробване от по-висшите орки. Байрок и неговият клан последваха Гул’дан, без да знаят, че той и Съветът му изпълняват заповедите на Сарджерас и неговите зли демони, и без да разберат, че ще платят за този нов свят със самите си души. Цяло десетилетие орките се биха и бяха победени. Бяха поробени или от демоните, които считаха за свои благодетели, или от хората, които доказаха, че имат повече боен дух, отколкото демоните си бяха представяли.
Демонска магия угаси спомените на Байрок за живота му в родната земя на орките. Нежеланието му да си спомня стана причина и почти да забрави живота си в робство на хората. Спомняше си единствено, че работата беше непосилна и унизителна и бе унищожила и малкото дух, който демоните бяха оставили непокътнат.
После дойде Трал.
И всичко се промени. Синът на великия Дуротан — чиято смърт в много отношения беше краят на предишния начин на живот на орките — Трал беше избягал от господарите си човеци и беше използвал тактиката на хората срещу тях самите. Той припомни на орките за тяхното отдавна забравено минало.
В деня, в който Трал и неговата разрастваща се армия освободиха Байрок, той се закле, че ще служи на младия орк, докато някой от тях умре.
И засега, независимо от най-усърдните напъни на човешките войници и демонските орди, тази смърт не идваше. Един по-нисш член на Пламтящия легион обаче отне дясното му око. В замяна Байрок премахна цялата глава на демона.
Когато битката свърши и орките се заселиха в Дуротар, Байрок поиска да бъде освободен от служба. И обеща, че ако бъде свирен сбор за битка, първи той ще надене отново бойните доспехи, макар и без едно око. Но сега искаше да се възползва от свободата, за която толкова всеотдайно се беше бил.
Естествено Трал го освободи от служба, както и всички останали, които поискаха.
Разбира се, Байрок нямаше нужда от риба. В Дуротар имаше отлична земеделска земя. Понеже човешките земи бяха разположени в блатистите местности на юг, хората не можеха да отглеждат нищо и съответно хвърляха голяма част от усилията си в риболов. Те разменяха излишъка от улова си с орките, които пък им даваха излишъка си от реколтата.