Но Байрок не искаше риба, уловена от хората. Той не искаше да има нищо общо с тях, ако това беше възможно. Да, хората се биха на страната на орките срещу Пламтящия легион, но това беше съюз по необходимост. Хората бяха чудовища и Байрок не искаше да има вземане-даване с такива нецивилизовани създания.
Затова едноокият орк беше направо шокиран, когато откри шестима човека на обичайното му място за риболов на Дедай Шор.
Зоната около риболовната дупка на Байрок беше ливада, обрасла с висока трева. Наистина преследваческите му умения бяха малко ограничени заради липсата на здраво дясно око, но той все още не забелязваше признак, че и някой друг кръстосва тревата. И особено хора — толкова малки, леки и трогателно забележими в движенията си същества. Байрок не виждаше никакви въздушни кораби наоколо, нито лодки във водата.
Как все пак са дошли не беше най-голямата му грижа, колкото факта, че изобщо са пристигнали. Като остави на земята риболовните си принадлежности, той свали морнингстара4 от гърба си. Трал му го подари, когато го освободи от робство, и Байрок не се разделяше с него.
Ако в мястото на Байрок бяха влезли други орки, щеше да им поиска обяснение за присъствието им, но хора — особено нарушители — не заслужаваха подобно внимание. Той щеше да установи намеренията им по друг начин. В най-добрия случай те бяха просто наивници, загубили се твърде далеч на север, и не осъзнаваха, че нарушават чужда територия. Байрок беше живял дълго и беше установил, че глупостта е много по-често срещано явление, отколкото злата умисъл.
А в най-лошия случай тези бяха истински нарушители и ако бяха такива, Байрок нямаше да им позволи да напуснат риболовната му дупка живи.
Беше научил човешкия език по време на своя плен, така че можеше да разбира думите на шестимата — поне на тези, които чуваше. Всъщност чуваше твърде малко от мястото си сред високата трева.
Но думите, които чу, не бяха обнадеждаващи. Сваляне беше една, друга Трал. Както и зеленокож, обидата, с която хората наричаха орките.
После улови фразата: „Ще ги избием всичките и този континент ще остане за нас“.
Друг попита нещо, като единствената дума, която Байрок дочу, беше трол. Но чу как този, който искаше да завземе континента, веднага добави: „Ще избием и тях“.
Байрок разтвори тревата и ги погледна отблизо. Той не забеляза нищо особено — всички хора изглеждаха толкова еднакви, — но после старият орк видя, че двамата най-близо до него носеха изображение на горящ меч: единият като татуировка на ръката, а другият като обица.
Докато кръвта му кипваше, Байрок си спомни къде беше виждал този символ преди. Беше много отдавна. Първите орки, дошли в този свят, наричаха себе си Горящото острие и техните доспехи и флагове носеха символа, който имаха тези двама човеци. Горящото острие бяха сред най-свирепите поддръжници на Сенчестия съвет. По-късно те бяха избити и никой от този привързан към демоните клан не остана жив. А сега насреща му бяха хора със същия символ, които говореха, че ще убият Трал.
Обезумял от ярост, Байрок скочи на крака и се втурна към шесторката, размахвайки морнингстара над главата си. Дори и при тази своя маса, единственият звук, който издаваше приближаването му, бе съскането на веригата на морнингстара, която завършваше с голяма шипеста топка.
За съжаление това беше достатъчно. Двама от хората — тези със символа на Горящото острие — се завъртяха. Така че Байрок се прицели първо в по-близкия от тях, мятайки морнингстара право по бръснатата му глава. Не се притесняваше, че хвърля оръжието си — никой човек не можеше да го вдигне, така че щеше да си чака, докато успее да го грабне отново.
— Орк!
— Беше време някой от тях да се покаже!
— Убий го!
Понеже елементът на изненада беше загубен, той издаде страховит рев — това винаги плашеше хората — и скочи към друг, човекът с цялата брада. Масивният юмрук на Байрок удари челюстта на брадатия.
Бръснатият стисна рамото си — за разочарование на Байрок бе успял да избегне удара по главата — и се опита да вдигне морнингстара с другата си ръка. Ако имаше време, Байрок щеше да се засмее.
Но беше твърде зает и сграбчи друга човешка глава с дясната си ръка, като се подготви да хвърли нашественика върху другарите му. Това обаче не се получи, защото друг човек го нападна отдясно.