Другият беше пълната противоположност на Стров — Джейлод — стар войник, бил се срещу орките много отдавна, още когато никой не знаеше какво е орк. Слуховете шушукаха, че той е обучавал адмирал Праудмуър, въпреки че Лорена не се заслушваше. И в двата случая той беше видял всичко, беше правил всичко, и живееше, за да разказва преувеличени случки за всичко това.
Стров каза:
— Както казах в наблюдателницата, госпожо, останалите от екипажа потвърдиха думите на капитан Авинал. Не са видели нищо около тях. Съмнявам се, че могат да потвърдят, че Оргат’ар или пиратите са били там.
— А ако са били — добави друг войник, ветеран на име Паоло, — не са били в състояние да помогнат на който и да е. Моряците, които попитах, бяха уплашени, когато говореха за това.
Мал, който беше служил във флота на Азерот преди години, кимна:
— Не може да ги виним. Мъглата е била от най-гъстите. Нямали са възможност да установят местоположението си. В такива случаи най-добре е да пуснеш котва, докато мъглата отмине. Честно казано изненада е, че не са го направили.
— Какво значение има това?
Това беше Джейлод. Лорена се намръщи:
— Ти какво?…
— Орките унищожиха флота на адмирал Праудмуър! Убиха едни от най-добрите хора, които някога са се раждали! Ако аз отговарях за кораба на Авинал, щях да помогна на пиратите. Това, което правим, е срамота, а лейди Праудмуър предава хората си на тези диваци — предаде собствения си баща на такива като тях. Срамота е да ги защитаваме, вместо да преследваме тези чудовища!
Всички потропаха с крака от неудобство при тези думи.
Тоест всички, с изключение на Лорена, която извади меча си и насочи върха му към гърлото на Джейлод. Старецът се изненада и сините му очи се разшириха от страх дори под гънките на сбръчканата кожа, която покриваше лицето му.
Лорена го сряза тихо и достатъчно сурово:
— Никога повече не споменавай лейди Праудмуър с лошо в мое присъствие, сержант. Не ме интересува при кой си служил или колко тролове и демони си убил, но ако някога дори и само си помислиш такива неща за лейди Праудмуър, ще те разпоря от носа до задника и ще дам червата ти на кучетата. Ясно ли се изразих?
Стров пристъпи напред:
— Сигурен съм, че сержантът не искаше да обиди лейди Праудмуър, госпожо.
— Разбира се, че не. — Сега гласът на Джейлод трепереше по-силно. — Аз не изпитвам нищо друго освен уважение към нея, госпожо, вие знаете това. Това беше просто…
— Просто какво?
Джейлод преглътна, адамовата му ябълка трептеше срещу върха на меча на Лорена:
— Не бива да се доверяваме на орките, това е всичко, което имам предвид.
Това не беше всичко, което Джейлод имаше предвид, но Лорена така или иначе свали меча. Няколкото десетилетия вярна служба на Джейлод му бяха спечелили правото да има няколко десетки съмнения, но тези думи не бяха присъщи за човек, който всеотдайно беше служил на лейди Праудмуър с години далеч назад във времето още преди да се появи Артас. Наистина, ако беше някой друг, тя нямаше да се занимава с предупреждения. Щеше директно да го изкорми.
Като прибра меча си, Лорена каза:
— Да се връщаме към пристанището. Чака ни дълъг път към дома.
Докато вървяха към доковете, където беше закотвен техният транспортен кораб, Лорена се чудеше какво всъщност се случва. Беше войник през целия си съзнателен живот. Най-малкото от десет деца и единствено момиче, тя искаше да стане войник точно както братята и баща й. Дори беше убедена, че е момче, чак до тринайсетата си година, когато промените в тялото й я накараха да се сблъска с реалността. Но не и да я приеме. Тя беше толкова сръчна с меч и щит, че баща й превъзмогна нежеланието си и финансира кандидатурата й в градската гвардия на Кул Тирас. През годините тя израсна във военната кариера и накрая беше произведена в чин полковник от самата лейди Праудмуър по време на войната срещу Пламтящия легион.
През това време тя беше развивала инстинктите си — инстинктите на войник от семейство на войници — и сега тези инстинкти й подсказваха, че зад факта, че военен конвой не е забелязал търговски кораб или пиратите, които са го нападнали в мъглата, се крие нещо друго. Съмнението се беше загнездило в главата й още от момента в който пристигна в Нортуоч, но думите на Джейлод го превърнаха в убеждение.
Тя не беше сигурна какъв точно е проблемът, но възнамеряваше да разбере.