Докато се спускаха към края на сечището, редник Стров не изпускаше от очи сержант Джейлод. Не знаеше какво е намислил старият мишелов, нито дали е намислил нещо, но не му харесваше.
Да се оплакваш от орките беше едната страна на въпроса. Беше нормално, като се има предвид историята, въпреки че самият Стров ги възприемаше като жертви на демоните. Да ги мрази беше точно толкова безсмислено, колкото да мрази Медив, а той беше тачен като герой независимо от това, което демоните му бяха сторили. Все пак разбираше защо някои гледаха на орките с неприязън.
А лейди Праудмуър? Единствените, които имаха основание да я мразят, бяха Пламтящият легион и тези, които му симпатизираха. Никога досега Джейлод не беше изпускал нервите си и това накара Стров да си мисли, че вероятно сержантът губи твърдостта си. Случваше се и на най-добрите хора, но то можеше да ги застраши. Едно от нещата, на които ги обучаваха, беше, че трябва да могат да разчитат на хората от своята бойна единица. Стров вече не беше сигурен, че може да разчита на Джейлод…
Така беше потънал в мислите си, че пропусна да забележи нещо, което трябваше да забележи много по-рано. Дърветата и скалите покрай няколкото склада, принадлежащи на Нортуоч, оформяха почти идеален кръг и когато наближиха края му, Стров зърна четири фигури в мантии, които се криеха зад складовете, дърветата и скалите. Те се криеха ловко, но Стров имаше зорки очи.
— Засада!
При вика му и седмината заеха бойна стойка и извадиха мечовете си. В същия миг седем фигури — Стров беше пропуснал три от тях — изскочиха от прикритието си.
Мантиите неуспешно прикриваха факта, че масивните фигури са на орки, независимо че наистина скриваха останалите отличителни черти.
Стров забеляза и нещо друго, когато парира боздугана, насочен към главата му — мантиите имаха емблема на гърдите, изобразяваща меч в пламъци. Беше му познато, но сега нямаше време да си спомня откъде, защото точно в този момент свалилият мантията орк се канеше да отнеме живота му.
Оркът замахна с боздугана още три пъти, и трите пъти Стров го парираше, като на третия той също атакува и удари противника си в корема. Неочакващ подобен ход, оркът се препъна и Стров замахна с меча си. Оркът едва успя да блокира удара с боздугана си. И това окуражи Стров. Той продължи устрема си, раздавайки различни бойни хватки и удари, но неговият противник беше добре трениран, демонстрираше невероятно бързи рефлекси и го парираше майсторски, разчитайки и на физическата си сила. Стров знаеше, че много хора разчитат единствено на оръжието си, но той се бе научил да си служи с цялото тяло.
Стров замахна ниско, надявайки се оркът да го парира отдолу, за да се открие за удар в главата. Оркът го очакваше, държейки боздугана си с една ръка, а вдигна другата, за да защити лицето си.
Стров събра цялата си сила и светкавично ритна крака на орка ниско долу. Удар, достатъчно силен, за да го счупи, но оркът само се препъна и размаха двете си ръце, за да запази равновесие. Това го принуди да се открие, което Стров използва, за да го прониже в гърдите.
Поне така си мислеше. Мечът прониза мантията изненадващо лесно и потъна до половината, но Стров не усети проникване в плът и когато изтръгна меча си — което му отне повече усилия от очакваното, — нямаше никаква кръв по острието.
Стров стисна зъби, не позволявайки на изненадата, че не е пуснал кръв, да го откъсне от противника, който вече се бе изправил, сякаш нищо не се бе случило.
Поемайки дълбоко дъх, Стров пристъпи напред и замахна към врата на орка, след това към корема, след това отново към врата, после към краката. Ръцете му се движеха като въртележка, острието цепеше въздуха, свистеше и избутваше орка все по-назад и назад. Стров напредваше педя след педя, без да оставя достатъчно време на противника си дори за блокиране. Надяваше се рано или късно да преодолее съпротивата му.
Внезапно сякаш от нищото изникна острие на меч и се стовари върху главата на орка. Мантията беше разкъсана и половината от нея се свлече, за да разкрие разяреното зелено лице на мъжкар. На левия му бивник беше гравиран знакът с горящия меч.
Въпросното острие принадлежеше на полковник Лорена. Стров предположи, че тя беше ликвидирала своя противник.
Що се отнася до орка, той изкрещя думичката за отстъпление на езика на орките, после всички извикаха: Галтак Еред’наш! Стров знаеше много езици, включително езика на орките, на троловете, гоблините и джуджетата, както и всичките четири диалекта на елфите. Но никога преди това не беше чувал тази фраза.