Трал кимна. Тъндър Ридж беше заобиколен от гъста гора с дебелостволи дървета, през които гущерите не можеха да преминат. Друг можеше да мине внимателно или с промушване през гората, но гръмотевичните гущери не се движеха така.
— Когато пристигнали, те видели, че гората е изравнена със земята, наистина. Гущерите… те си направили пътека за бягство от хребета. Фермерите се страхуват за реколтата си, наистина.
Трал обаче все още мислеше за първото:
— Изравнена? Как точно изравнена?
— Дърветата. Всички били отсечени. Само пъновете се виждали на около педя разстояние от земята.
Бъркс попита:
— Къде са били отнесени?
Момчето сви рамене:
— Не знам. Нямало никакви клони, нищо, само пъновете.
Клатейки глава, Трал попита:
— Как е възможно това?
— Не знам как е възможно, военачалник — каза момчето, — но това е, което се случи, сигурен съм в онова, което ви говоря, наистина.
— Добра работа свърши. — Трал поздрави момчето. — Потърси си ядене и нещо за пиене. Може да има още въпроси към тебе, след като се нахраниш.
Като кимна, момчето каза:
— Благодаря, военачалник. — И избяга навън.
— Хората — извика Бъркс веднага щом момчето напусна тронната зала. — Те трябва да са. Те са питали за дървесина от гората в Тъндър Ридж много пъти. Очевидно никой орк няма да оскверни земята по такъв начин.
Въпреки че Трал не беше склонен да мисли лошо за хората, Бъркс беше прав, че нямаше орк, който би дръзнал да извърши нещо подобно:
— Те не биха могли да транспортират толкова дървен материал от Тъндър Ридж до брега, без някой да ги забележи. Ако са се придвижвали по суша, щяха да бъдат забелязани, ако са летели с въздушни кораби — също.
— Има и трети начин — каза Калтар.
Въздъхвайки, Трал отново поклати глава:
— Магия.
— Да, магия — каза Бъркс. — И най-могъщият магьосник в Терамор е твоята безценна лейди Праудмуър — самата Джейна.
— Не е лейди Праудмуър — каза Калтар. — Това унищожаване на земята е осъдително — и хората са хем виновни, хем не са виновни.
— Какво би следвало да означава това? — попита сърдито Бъркс.
— Ти говориш със загадки — каза Трал. След това се засмя: — Както обикновено.
— Тук имат пръст велики сили, Трал — каза Калтар. — Могъщо магьосничество.
Бъркс отново тропна с крак:
— Лейди Праудмуър притежава могъщо магьосничество, а хората имат всички основания да плячкосат горите ни. По-здравата дървесина за техните кораби означава по-лесно нападение на нашите търговски кораби. Освен това така няма да има преграда за гръмотевичните гущери, които ще разорят нашите стопанства. — Бъркс закрачи пред трона на Трал, с лице толкова близо до него, че бивниците им почти се докоснаха. — Това е правдоподобно, военачалник. И ти го знаеш.
Трал бавно изрече:
— Това, което знам, Бъркс, е, че лейди Праудмуър предпочете да се изправи срещу собствения си баща, вместо да наруши съюза между Дуротар и Терамор. Наистина ли смяташ, че сега ще му измени заради горите?
Бъркс се отдръпна, вдигайки ръце:
— Кой знае какво мислят хората?
— Аз знам. Както много охотно подчерта преди малко, Бъркс, аз бях отгледан от хора — видял съм и най-доброто, и най-лошото, което човешката раса може да предложи. И твърдя, че сигурно има хора, които биха направили това, но Джейна Праудмуър не е от тях.
Като скръсти предизвикателно ръце пред гърди, Бъркс каза:
— Не са ни известни други човешки магьосници в Калимдор. Кой остава тогава, военачалник?
— Не зная — усмихна се Трал. — Когато лейтенант Блакмуър ме обучаваше, той ме накара да прочета много философски и научни трактати. Нещо, което съм запомнил от тези уроци, е една мисъл — че истинската мъдрост започва с фразата „Аз не зная“. Индивид, който не може да го признае, никога няма да научи нищо. И аз се гордея със способността си да научавам, Бъркс. — Той се изправи отново. — Изпрати воини в Драйгълч. Опитайте се да издигнете прегради пред гръмотевичните гущери. Осигурете всякаква помощ, от която имат нужда там, за да се приведе положението под контрол. — След това се обърна към Калтар: — Донеси талисмана. Ще говоря с лейди Праудмуър.