— Трябва да предприемем нещо! — Бъркс тропна с крак, макар че Калтар бавно излезе от стаята, за да изпълни нареждането на Трал: — Не да приказваме.
— Говоренето е втората стъпка към усвояване на нещата, Бъркс. Възнамерявам да разбера кой е отговорен за това. Сега отивай и изпълнявай нарежданията ми.
Бъркс понечи да каже нещо, но Трал не му позволи:
— Не искам нищо повече от теб, Бъркс! Ти изясни напълно позицията си! Все пак мисля, че дори и ти разбираш, че нуждите на Драйгълч са най-неотложни. Сега отивай и прави това, което ти наредих, преди стопанствата ни действително да бъдат опустошени.
— Разбира се, военачалник — каза Бъркс. Той поздрави също като момчето, след което напусна.
Трал се надяваше, че кавгата заради Джейна и това, че я защити, си заслужават. В сърцето си знаеше, че е така. Но ако Джейна Праудмуър не беше откраднала дървесината и не беше пуснала гръмотевичните гущери, кой тогава го бе сторил?
Осем
Лорена беше въведена в кабинета на лейди Праудмуър от Дюри, тази лунатична старица, която ръководеше делата на лейди, за да установи, че помещението е празно.
Като се завъртя към Дюри, която надвишаваше с цяла глава, Лорена попита:
— Къде е тя?
— Скоро ще се върне, престани да беснееш. Вече час откакто е на среща с този военачалник на орките — трябва да се върне всеки момент.
Лорена се намръщи:
— Тя е на среща с Трал?
Като постави ръка на устата ри, Дюри прошепна:
— О, драга, не трябваше да ти казвам. Просто забрави, че изобщо съм го споменала, моля те, драга?
Полковникът не каза нищо, вместо това изкриви квадратното си лице в гримаса, недвусмислено показваща, че старицата трябва да изчезне от кабинета.
Което беше реализирано доста успешно, защото Дюри изхвръкна навън с очила, свлекли се на носа й.
Момент по-късно влезе Кристоф:
— Полковник, Дюри каза, че имате нещо да докладвате.
Лорена погледна шамбелана. Подобно на старата жена, Кристоф беше необходимо зло — в края на краищата народът не се управляваше само от военни. Един от първите уроци, които баща й и братята й дадоха, беше да се отнася добре с чиновниците. Това бяха хората, които поддържаха дадена система в действие и движеха нещата в много по-голяма степен от всякакви високопоставени служители.
Дюри я беше раздразнила толкова много, че нарочно не приложи този съвет, но Кристоф беше дясната ръка на лейди. Така че Лорена загърби силната си неприязън и насила се усмихна:
— Да, шамбелан, имам да докладвам на лейди, което и ще направя веднага щом пристигне.
Кристоф също се усмихна и това беше най-безчестната усмивка, която Лорена някога беше виждала, въпреки че беше прекарала години, охранявайки кулата в Кул Тирас. Тя беше предназначена да обезоръжи евентуалното ожесточено съперничество.
— Може да докладвате на мен и ви уверявам, че ще предам всичко на лейди Праудмуър.
— Предпочитам аз самата да изчакам милейди, сър, ако нямате нищо против.
— Тя е далеч по служебна работа. — Кристоф рязко въздъхна. — Може би ще се забави известно време.
Удостоявайки шамбелана със същата безчестна усмивка, жената полковник натърти:
— Лейди е магьосник — когато си свърши работата, тя ще се върне за секунди. А и тя пожела да докладвам само на нея.
— Полковник…
Каквото и да имаше да казва Кристоф, то беше заглушено от силен пукащ звук и от светкавица, която извести пристигането на лейди Праудмуър.
Жената полковник винаги беше смятала, че по нея няма какво толкова да се гледа, но беше научила също, че магьосниците не съдят за нещата по външния им вид. Лорена беше прекарала целия си живот, стараейки се максимално да изглежда като мъж — подстригваше се късо, не ползваше грим, носеше бельо, което прикриваше гърдите й, — но въпреки това често беше отпращана, защото е просто жена. Лорена се чудеше как тази дребна, бледа жена със златната си коса и дълбоки сини очи успява да спечели уважението на толкова много хора.
Лорена предполагаше, че е донякъде заради начина, по който се държеше. Тя изглеждаше най-високата фигура във всяка стая, в която присъстваше, макар и често да беше най-ниска на ръст. Нейните дрехи обикновено бяха в бяло: ботуши, блуза, панталони, мантия. И за най-голяма почуда облеклото й винаги оставаше блестящо бяло. Всеки войник отделяше по цяла седмица, за да поддържа чиста бялата подплата на металната си ризница, докато облеклото на лейди Праудмуър почти грееше.