— Сещам се и за други начини — каза Кристоф раздразнено.
Лейди Праудмуър заобиколи бюрото и застана лице в лице със своя шамбелан:
— Има и друга причина. Много е възможно тук да е в ход магия, и то мощна. Ако на Калимдор съществува магия с голяма сила, аз искам да знам кой я владее и да науча защо въпросният магьосник се крие.
— В случай че има магия. — Кристоф прозвуча толкова сприхаво, че на Лорена отчаяно й се прииска да го удари. След това обаче той отрони дълбока въздишка и разтвори ръце: — Все пак предполагам, това е основателна загриженост. Най-малко следва да бъде проучено. Оттеглям възраженията си.
Лейди каза студено:
— Много се радвам, че одобрявате, Кристоф. — Тя се върна на бюрото си, тършувайки из купчината свитъци. — Заминавам утре сутринта. Кристоф, вие ще поемете нещата, докато отсъствам, защото не зная колко време ще ми трябва. Упълномощавам ви да действате от мое име, докато се върна. — Обръщайки се към Лорена, тя добави: — Добър улов, полковник. И двамата сте свободни.
Лорена поздрави отново, обърна се на пети и излезе. Докато го правеше, чу Кристоф да мърмори нещо, но лейди го прекъсна:
— Казах свободен сте, шамбелан.
— Разбира се, госпожо.
Полковникът се усмихна на нацупения глас на шамбелана.
Имаше моменти, когато Джейна Праудмуър действително мразеше да бъде права.
Да греши не беше нещо, което я притесняваше и в повечето случаи тя винеше Антонидас. Нейният учител й беше втълпявал от самото начало на обучението й, че най-големият грях, който един магьосник може да извърши, е надменността.
— С толкова голяма мощ в твое владение — буквално на върха на пръстите ти — е лесно да се изкушиш и да си помислиш, че си всемогъщ — беше казал старият магьосник. — Всъщност толкова е лесно, че повечето магьосници се поддават. Това е една от причините да сме толкова отегчителни. — Последното беше казано с лека усмивка.
— Вие, въпреки това не сте такъв, нали? — попита Джейна.
— Напротив, най-редовно — беше отговорът на магьосника. — Номерът е да откриеш недостатъка в себе си и да положиш усилия да го поправиш. — След това учителят й разказа за магьосници от миналото, като Игуен и Медив, последните двама Пазители на Тирисфал, чиято надменност станала причина за тяхното падение. Години по-късно Джейна щеше да работи заедно с Медив и да се убеди, че поне той се беше поправил. Неговата майка Игуен не бе успяла. Първата жена Пазител, личността, от която Джейна се беше възхищавала през по-голяма част от живота си, си бе повярвала, че е победила Сарджерас. Всъщност тя беше разрушила само въплъщението му и беше допуснала демонът да се всели в душата й и да се крие там с векове. И когато Игуен бе родила Медив, Сарджерас се бе вселил в него. Медив беше проводникът на нашествието на Сарджерас и причината за присъствието на орките в този свят. И всичко това само защото Игуен беше достатъчно самонадеяна, за да повярва, че е победила Сарджерас сама.
Джейна беше приела тези думи присърце и винаги се съмняваше в собствената си увереност. Тя все още се възхищаваше на Игуен — ако тя не беше проправила пътя, единствената реакция на опитите на Джейна да учи магьосничество щеше да бъде смях, вместо допускащия колебания скептицизъм, с който беше посрещната. И тя беше въздействала на Антонидас.
Понякога тази неувереност работеше против нея. Тя не беше послушала инстинкта си, че Артас шикалкави доста повече време, отколкото е разумно, имайки предвид произхода му, и все още се чудеше дали нещата щяха да бъдат различни, ако беше действала по-експедитивно. Но това й бе послужило за урок и я направи — надяваше се — мъдър водач на народа на Терамор.
Когато Трал й разказа за унищожаването на част от гората, която обграждаше Тъндър Ридж, тя веднага разбра, че е действала мощна магия, и все пак се надяваше да греши.
Оказа се напразна надежда. От кабинета си в Терамор тя се телепортира направо във въпросната гора и щом се материализира, подуши магията. Дори и без магическите си способности, тя щеше да разбере, че тук е действала магия. Пред нея, докъдето поглед стига — чак до възвишението, което водеше надолу към хребета, — се простираха пънове на отрязани дървета. Горната им част беше абсолютно гладка — сякаш гигантски трион беше прерязал всички наведнъж. Всички разрези бяха идеално равни, без цепене и чупене — на педя от земята до един. И това можеше да се обясни единствено с магия.
Джейна познаваше повечето живи магове. Малцината освен нея, способни на това, не се намираха на Калимдор. Нещо повече, тази магия не приличаше на никоя, която тя познаваше. Всеки магьосник владееше по различен начин магическите сили и ако човек беше достатъчно чувствителен, той можеше да усети разликата. Този магьосник не приличаше на никой, който Джейна познаваше. А това означаваше, че вероятно си имаха работа с демонска магия, от която винаги й се гадеше. Разбира се, гаденето не означаваше задължително демонска магия, въпреки че мирисът на заклинанията на Пламтящия легион винаги я разболяваше. Но точно така й подействаха и магиите на Кел’Тузад, когато Антонидас я запозна с тях през третата година от чиракуването й, когато архимагът беше един от най-добрите магове в Кирин Тор (доста преди да се захване с черна магия и да стане слуга на крал Лич). А в случая причината за разрушението беше не по-малко важна, отколкото нейните последствия: сега гръмотевичните гущери вилнееха на свобода из Драйгълч, че и извън него. Трябваше й пусто място, далеч от стопанствата и градовете на орките. И ако знаеше такова, щеше да ги прехвърли там.