Джейна посегна под мантията си и извади картата — едно от двете неща, които беше взела от разхвърляното си бюро. Имаше и решение. Смяташе, че платото Блейдскар7 ще е идеално за нов дом на гущерите. Разположено в южната част на Дуротар, право на изток от Рачет, платото беше отдалечено и отделено от останалата част на Дуротар с планини, които гръмотевичните гущери нямаше да могат да преодолеят. Освен това районът беше изпъстрен с пасища, където да препускат на воля, и планински поток — почти толкова голям, колкото реката, която използваха в Тъндър Ридж. Там и гущерите щяха да бъдат в безопасност, както и населението на Дуротар.
Първоначалното й намерение беше да ги премести и по-далеч — например във Фералас, от другата страна на континента, — но дори способностите на Джейна не бяха безгранични. Да телепортира дотам себе си и стотиците гръмотевични гущери беше повече от това, което можеше да направи на подобно разстояние.
После тя извади изпод мантията си другата вещ — свитък, съдържащ заклинание, което щеше да й даде възможност да установи контакт с ума на всеки гръмотевичен гущер на континента. Тя произнесе заклинанието и сетивата й напуснаха тялото. За разлика от повечето влечуги гръмотевичните гущери имаха стаден инстинкт, подобен на този на едрия рогат добитък. Повечето от тях се движеха на групи, дори и след като напуснаха дома си. Разбира се, тя откри мнозинството от тях край реката, преминаваща през Драйгълч. Точно в този момент те почиваха, което облекчаваше значително задачата й. При гръмотевичните гущери нямаше средно положение — или стояха спокойно, или стремглаво препускаха. Телепортирането им по време на бяг щеше да бъде доста проблематично. Все пак тя предпочиташе да не нарушава привичките им повече от необходимото, така че беше доволна, че ги намира спокойни.
Според повечето свитъци, които можеха да се намерят по темата, задачата на заклинателя да включи всички без себе си в магията на телепортирането изискваше визуален контакт. Обаче Антонидас беше обяснил на Джейна, че това може да бъде изпълнено и ако човек се намира в така наречения умствен контакт. Той изискваше магът да достигне до съзнанието на всеки, който искаше да бъде телепортиран. Това беше по-рискованият метод, защото имаше много същества, чиито умове бяха трудни или опасни за достигане. Маговете и демоните притежаваха защита от чужда интервенция в съзнанието, дори и някой с особено силна воля би могъл да противостои. Но не и гръмотевичните гущери. В този момент техните мозъци бяха заети с три неща: ядене, пиене и спане. Като се изключи любовният период и се добави и бързото бягане, с тези дейности по принцип се изчерпваше всичко, което занимаваше ума на гръмотевичния гущер.
Все пак изминаха няколко часа, преди застаналата в изсечената гора Джейна да успее да достигне с ума си всеки гръмотевичен гущер в Драйгълч, както и единичните скитащи животни, които се бяха насочили към Рейзър Хил.
Трева. Вода. Затвори очи. Почивай. Поглъщай. Дъвчи. Глътни. Сръбни. Спи. Дишай…
Наистина моделът на мисли на гущерите не беше сложен, но те бяха стотици и тя установи, че е обзета от тяхната инстинктивна нужда да ядат, пият и спят. За момент се почувства накрая на силите си.
Скърцайки със зъби, тя наложи собствената си воля над тази на стотиците гущери. Сетне започна да произнася заклинанието.
Болка! Разкъсваща, нажежена до бяло болка прониза черепа на Джейна веднага щом произнесе последната сричка на заклинанието. Опустошената гора се стопи, но почти незабавно възвърна формата си. А режещата болка премина като бръснач през лявото коляно на Джейна и едва тогава тя разбра, че се е строполила на земята, а коляното й се беше ударило в близкия пън.