Болка. Боли. Боли. Боли. Бягай. Бягай. Бягай. Бягай. Бягай. Няма повече болка. Бягай, Няма болка.
Плувнала в пот, Джейна едва устоя на подтика да се втурне през гората. Нещо се случи с магията за телепортиране, но Джейна нямаше време да установи какво точно, защото болката, която почувства при блокирането на магията й, се пренесе върху гръмотевичните гущери чрез тяхната мисловна връзка. В момента връзката действаше за привеждането им във фаза за препускане и тя трябваше да ги спре, преди отново да хукнат през Драйгълч.
Целият й инстинкт крещеше да прекъсне връзката, защото задържането на импулсите на вече възбудените гущери беше като опит да се спре приливът на океана с метла. Но единственият начин те да бъдат успокоени, беше пак самата връзка. Като затвори очи и се опита да запази концентрация, тя изрече заклинанието, за което Антонидас казваше, че е създадено за укротяване на диви коне. Стискайки юмруци толкова силно, че под ноктите й покапа кръв, тя вложи цялата си сила.
Миг по-късно всички гущери бяха заспали. Джейна едва успя да прекъсне връзката, преди самата тя да попадне в капана й. Беше изчерпана.
Крайниците я боляха, а клепачите й бяха натежали. Магиите за телепортиране изстискваха организма й при най-добрите обстоятелства, а неуспешният първи опит и обемът на товара, който се опитваше да премести, превърнаха тези обстоятелства в крайно неблагоприятни. Единственото, за което мечтаеше, бе да легне на земята и да се присъедини към гущерите в техния сън, но не можеше да си го позволи. Магията щеше да издържи не повече от шест часа, дори и по-малко, и тя трябваше да установи какво в Блейдскар й попречи първия път.
Тя седна, кръстоса краката си, отпусна ръце встрани и установи контрол над дишането си. После отново изведе сетивата си навън, този път към района на Блейдскар — към малкото пространство в центъра на планинската местност.
И успя да намери това, което търсеше.
Някой беше поставил защити около цялото плато. От такова разстояние Джейна не можеше да определи точно вида на използваната магия, но защитите бяха мощни и можеха да блокират магии за телепортиране, като пазят всичко зад тях непокътнато.
Джейна понечи да започне магия за телепортиране, което щеше да я отведе в Блейдскар, но се сети за нещо. Протегна ръка към малкия пакет, прикрепен към пояса й, и извади парче пастърма. Друг от най-ранните уроци на Антонидас й напомни, че магията изтощава тялото, а единственият начин то да се възстанови е, като се консумира храна. „Много магьосници — беше казал той — се проваляха, защото, прехласнати в изучаването на чудесата на магията, забравяха да се хранят“.
Въпреки че челюстите я боляха при дъвченето на твърдото сухо месо, Джейна усети приток на енергия и направи магията, която щеше да я отнесе непосредствено пред защитите около платото.
Единственият недостатък на идеята да хапне преди телепортиране бе фактът, че къркоренето в стомаха, което обикновено чувстваше като страничен ефект от магията, се усилваше при наличието на все още несмляната храна в корема й. Но тя превъзмогна гаденето, стисна зъби и се материализира на стръмния склон, който повече или по-малко поставяше началото на платото. Под нея и зад нея имаше остри скали. Отпред се простираха стръмни пасбища. Почти беше невъзможно да се изправиш.
Разбира се, защитите бяха невидими, но независимо от това Джейна ги чувстваше. Не бяха особено силни. Не беше и нужно да са други. Ако защитите трябваше да предпазват някого или нещо — какъвто явно бе случаят, — трябваше да се поддържат в слаб или в среден режим. Ако бяха прекалено силни, щяха да привличат като фар всеки маг на континента.
А във въздуха наоколо Джейна подуши и мириса на магията, с която бяха поставени защитите. За последен път го беше усетила в компанията на Медив по време на войната. Без съмнение — това беше магия от Тирисфал! Именно това бе интересното — предполагаше се, че всички Пазители са измрели, включително Медив, последният от тях.
Сега, като знаеше какво представляват, премахването на защитите беше въпрос на един-единствен жест. Джейна го направи, направи и магия за прикритие, за да може да се придвижва необезпокоявана, и тръгна да изследва платото.