Когато докерите нахълтаха в бара, Мануел каза:
— Намерете маса, момчета, аз поръчвам напитките.
— Първото питие от теб ли ще бъде? — попита един от колегите му и се ухили.
— Ако желаеш, ще делим по-късно. — Мануел се засмя и се запъти към бара. Стров забеляза, че брат му се клатушкаше под странен ъгъл и замалко не се сблъска с други двама, преди да застане на бара. — Добър вечер, Ерик — каза той на съдържателя. — Барманът само кимна. — Две бири, едно царевично уиски, едно вино и един глигански грог.
Стров се усмихна. Мануел имаше слабост към глиганския грог, който, разбира се, беше най-скъпата напитка в кръчмата. Това беше една от причините той все още да живее с родителите им, докато Стров отдавна имаше собствен дом.
— Както обикновено — каза Ерик. — Сега идвам.
След като Ерик тръгна да изпълнява поръчката, Мануел се обърна към мъжа до него. Той беше дошъл след Стров, но вече пресушаваше третото си царевично уиски.
— Ей — каза Мануел, — ти си Маргоз, нали? — Човекът само вдигна очи и загледа безизразно Мануел. — Ти си от хората на Горящото острие, нали? Преди време тук имаше един приятел, който търсеше нови попълнения. Ти си от тях, нали?
— Не знам за кво говориш. — Думите на Маргоз бяха толкова неразчленими, че едва ли можеха да се определят като думи. — Извини ме. — След това Маргоз стана от стола, падна на пода, пак стана, като отказваше помощ от Мануел, след което закрачи бавно и несигурно към вратата.
Миг по-късно, когато брат му го погледна и му кимна, Стров заряза отдавна изпразнената си халба и също излезе навън.
Калдъръмените улици, оформящи нещо като решетка между сградите на Терамор, бяха предназначени да предоставят сигурен терен за хората, ездитните коне и каруците, без опасност да потънат в калта на блатата, върху които беше изграден градът. Повечето хора ходеха по тях, вместо по боклука и тревата от двете им страни, което означаваше, че основните улици бяха достатъчно оживени, за да може Стров да следва Маргоз, без да бъде забелязан.
След като Маргоз се блъсна в четирима минувачи, двама от които всячески се опитаха да го избягнат, Стров констатира, че спокойно можеха да бъдат и сами на улицата. Той бе толкова пиян, че не би забелязал и змей.
Все пак Стров се стремеше да прилага стриктно това, на което го бяха обучили. Пазеше дистанция, движеше се встрани от целта и не я изпускаше от периферното си зрение.
Скоро стигнаха до малка кирпичена постройка близо до пристанището. Фактът, че къщата беше построена от най-евтиния материал, а не от дърво или камък, показваше, че в нея наистина живеят много бедни хора. Ако този Маргоз беше рибар, както смяташе Мануел, то очевидно беше калпав в занаята, защото трябваше да си съвсем схванат, за да не успееш като рибар на остров край брега на Голямо море. Близката помийна яма беше едва покрита и на Стров почти му призля от вонята на нечистотии.
Вероятно сградата беше построена като самостоятелна къща с четири стаи, но в момента всяка стая се даваше на отделен наемател. Маргоз влезе, а Стров зае позиция зад едно дърво от другата страна на пътя, точно срещу нея.
В три от стаите бяха запалени фенери. Четвъртата светна половин минута след влизането на Маргоз. Стров небрежно пресече пътя и застана близо до прозореца, като се престори, че ще пикае до стената. Не пропусна и да се препъне, приближавайки, за да може евентуален минувач да го сметне за пиян. Не беше толкова необичайно късно през нощта да се видят пияници, които се облекчават където им скимне.
От стаята на Маргоз Стров чу думите: Галтак Еред’наш. Ерид’наш бан галар. Ерид’наш хавик иртог. Галтак Ерид’наш.
Стров се сепна. Той не разпозна всичко, но първата и последната фраза бяха неща, които орките, нападнали ги при Нортуоч, произнасяха.
Доволен от себе си и паметта си, Стров продължи да подслушва.
След това цялото му лице се изкриви от отвращение при внезапно появилия се мирис на сяра. По принцип мирисът на сяра трябваше да бъде по-приятен или поне не толкова отвратителен, отколкото непреодолимата воня на помийната яма. Но имаше нещо гнило — нещо зловещо — в този мирис. Думите на Маргоз бяха прозвучали като заклинание, а сега и това. Не ставаше дума само за магия. Стров можеше да се закълне в меча си, че това беше демонска магия.