Оттогава не бяха избухвали други истински битки, но обидните думи и разгорещените спорове нажежаваха въздуха. Стигна се дотам, че вече повечето търговски кораби пристигаха в Рачет с въоръжена охрана, оркските — с воини от Оргримар, човешките — с войници от Нортуоч.
Районът на Мазълкранк включваше най-северната част на пристана, там, където бяха разположени двайсет кея за плавателни съдове. Като обиколи изградения от дървени дъски пристан, той установи, че петнайсет от двайсетте стоянки са заети, но положението беше почти спокойно, което си беше голямо облекчение. Слънцето грееше върху лицето му, затопляйки бронираната му ризница. Днес може би щеше да бъде хубав ден.
Но няколко минути по-късно слънцето се скри. Мазълкранк погледна нагоре и видя, че се струпват облаци, като имаше вероятност и скоро да завали. Мазълкранк въздъхна — той мразеше дъжда.
Когато наближи края на пристанището, той забеляза човек и орк да водят оживен разговор. Това не предвещаваше нищо добро. Напоследък оживените разговори между хора и орки обикновено завършваха с насилие.
Той се приближи. Корабът на човека беше закотвен до този на орка в двете най-северни места на пристана. Мазълкранк разпозна орка — Клат, капитан на Ракнор, търговец, който превозваше стоката на стопаните в района на Рейзър Хил. Въпреки че не си спомняше името на човека, Мазълкранк знаеше, че корабът му е риболовен и че поради някаква странна причина бе кръстен Награда за усърдието. Мазълкранк така и не разбра аргументите на хората при даване на имена. Клат беше кръстил Ракнор на брат си, загинал в битка с Пламтящия легион, но той нямаше и бегла представа как Награда за усърдието може да се асоциира с нещо, още по-малко с риболов.
Размяната беше обичайна практика. В Калните блата на Калимдор, където хората се бяха заселили, земеделието не вървеше, докато уловът на риба беше добър. Същевременно Рейзър Хил беше доста дълбоко във вътрешността и риболовът не беше основно занимание — така че хората разменяха излишния си улов срещу излишъка от реколтата на орките.
— Няма да разменям с теб най-добрата си сьомга за този боклук!
Мазълкранк въздъхна. Явно търговията днес нямаше да бъде успешна.
Клат тропна с крак:
— Боклук ли? Ти лъжеш, малък подлец, това е най-добрата ни реколта!
— Лоша оценка за вашето земеделие — каза сухо човекът. — Тези плодове изглеждат така, все едно са стъпкани от огър; така и миришат.
— Няма да се оставя да бъда обиждан от човек!
Човекът се изпъна в цял ръст, при което стигна до раменете на орка.
— Не ти си обиденият в случая. Донесъл съм ти най-добрата си риба, а в замяна ми предлагаш дъното на варела.
— Твоята сьомга не става и за тор.
Твърде късно Мазълкранк забеляза, че човекът е въоръжен с нещо, което приличаше на двурък меч, докато Клат нямаше оръжие. Като се предполагаше, че човекът има опит в боравенето с меча, то предимството в ръста на Клат нямаше да има значение при евентуален двубой.
— А твоите плодове няма да ги ядат и прасетата!
— Страхливец!
При думите на Клат, Мазълкранк трепна. Страхливец беше най-голямата обида, която един орк можеше да произнесе.
— Долен зеленокож! Почти бях решил да…
Каквото и да беше решил да прави човекът, то вече нямаше значение, защото Клат го нападна. Човекът не успя да извади навреме двуръкия си меч и двамата се затъркаляха по пристана, като Клат заудря яростно с юмруци.
Докато се колебаеше как точно да прекрати кавгата, непосредствената му задача беше улеснена от появилия се човешки конвой. Трима охранители с метални ризници с обозначение, че са от войската на лейди Праудмуър, изскочиха от Награда за усърдието и отскубнаха Клат от капитана.
Но само трима човека не можеха да разубедят Клат. Той удари единия в корема, грабна втория и го запрати срещу третия.
Сега вече и от Ракнор наизлизаха орки, готови да се включат в свадата. Мазълкранк осъзна, че трябва да направи нещо, преди ситуацията да излезе от контрол.