— Заради любовта към всичко свято на този свят, моля те, престани!
Спокойно Праудмуър каза:
— Не казвам нищо, което вече да не знаете. Ако не беше вашата дейност, демоните щяха да се появят много по-рано, а ние…
— И какво от това? — усмихна се Игуен подигравателно на момичето. — Демоните все пак се появиха и Лордерон беше унищожен, крал Лич все още управлява и Сарджерас продължава да побеждава.
Незнайно защо при споменаването на крал Лич Праудмуър трепна, но Игуен съвсем не я беше грижа. Сетне момичето бавно изрече:
— Може да отричате вашите постижения, ако искате, но това не променя нищо. Вие бяхте вдъхновение за всички… — усмихна се тя. — … За всички малки момичета, които искаха да пораснат и да станат магьосници. В Цитаделата моята любима история винаги е била как Скавел, който бе първият маг, оценил значимостта на една жена чирак, ви избира за Пазител и как Пазителите на Тирисфал са приветствали избора и…
Игуен не се сдържа. Тя се изсмя. И се смя продължително и силно. Толкова силно, че направо започна да се задъхва. Дори се закашля, но успя да се овладее. В крайна сметка тялото й след хилядолетие беше започнало да старее и да линее, но в нея все още имаше някаква жизненост и тя не можеше да изпадне в безпомощност от един пристъп на смях.
Това обаче си беше най-добрият смях, който беше имала от векове насам.
Праудмуър гледаше така, сякаш й беше поднесен лимон, толкова кисело изглеждаше лицето й.
— Не виждам кое е толкова забавно.
— Разбира се, че не виждаш. — Игуен се изкикоти и пое няколко пъти дълбоко въздух. — И ако вярваш на тези глупости, не би могла да разбереш. — Още едно вдишване, което се превърна във въздишка: — Понеже ти, лейди Джейна Праудмуър, от невероятно благородния град Терамор държиш да нарушиш личното ми пространство, тогава заповядай, седни. — Тя посочи сламения стол, в който беше прекарала третата година от изгнанието си тук, събирайки мислите си, след което се бе отказала изобщо да сяда в него. — Ще ти разкажа истинската история как станах Пазител на Тирисфал и защо аз съм последният човек, когото трябва да смяташ за някакъв герой…
Осемстотин четирийсет и седем години по-рано…
За първи път от много години насам поляните на Тирисфал изплашиха Игуен. Горите, разположени непосредствено на север от столицата на Лордерон, бяха място на красота и покой, далеч от шума на големия град. Майка й я беше завела за първи път там на пътешествие, когато беше още момиче. Малката Игуен възприе това място като страшничко и същевременно изкусително. Тя беше изненадана от животните, които препускаха на свобода, озадачена от невероятните цветове на растителността и очарована от това колко много звезди блестяха в нощното небе, далеч от светлината на факлите и фенерите в града.
С времето страхът изчезна и бе заменен от радост и почуда, понякога облекчение.
До онзи ден. В онзи ден страхът се бе върнал напълно.
Тя беше ученик на магьосника Скавел още от дете и работеше заедно с още четирима — всички, разбира се, момчета. Игуен винаги беше искала да бъде маг, но родителите й многократно повтаряха, че когато порасне, ще стане нечия съпруга и така трябва да бъде. Нейните занимания с билки и други подобни не бяха проблем засега, но скоро тя трябва да усвои много по-полезни неща, като например шиене, готвене…
Тази увереност продължи, докато не срещна Скавел, който я покани да му стане ученик, давайки й да разбере, че няма да приеме отрицателен отговор. Родителите й искрено плакаха, че губят малкото си момиченце, но Игуен беше силно заинтригувана. Тя щеше да се учи за маг!
Тогава Скавел имаше само още трима други чираци — Фалрик, Джонас и Манфред — толкова досадни, колкото всички други момчета, които Игуен познаваше, но малко по-толерантни. Четвъртият, Натал, се появи година по-късно.
В този ден Скавел обяви, че е член на таен орден, известен като Пазителите на Тирисфал. Първата мисъл на Игуен беше, че гората, която тя обичаше, беше кръстена на тях, но се оказа точно обратното — те се наричаха така, защото са се запознали на тези поляни и се събираха там в продължение на много векове. Това изненада Игуен, защото не беше виждала никое от тези събирания, независимо че посещаваше поляните от години.
След това Скавел каза, че отиват на поляните, за да се срещнат с маговете от Тирисфал.
Момчетата продължиха да си говорят за това колко очарователно е да има тайни общества, сякаш беше някакъв вид приключение. Игуен не участваше. Тя искаше да знае какво точно представляват тези от Тирисфал — Скавел не говореше по темата. И докато момчетата се задоволяваха да вярват на малкото му думи, Игуен се опитваше да научи повече.