— Скоро ще научиш достатъчно, моето момиче — казваше Скавел в отговор на въпроса й. Той винаги я наричаше моето момиче.
Когато Скавел ги изведе навън на поляните, Игуен беше объркана, защото на сечището, на което стояха, нямаше никой.
Сетне, няколко мига по-късно, тъкмо когато тя щеше да попита Скавел какво означава това, блесна светкавица и те се оказаха заобиколени от седем души, разположени в идеален кръг около тях. Трима бяха хора, трима — елфи, и един — гном. Всички бяха мъже.
— Ние направихме своя избор — каза един от елфите.
Фалрик попита:
— Избор на какво?
Гномът каза:
— Мълчи, момче, съвсем скоро ще разбереш.
Като се обърна към Скавел, елфът каза:
— Ти добре си обучил и петимата си ученици, Магна Скавел.
Игуен се намръщи — не беше чувала тази титла преди.
— Но има един ученик, който се отличава от другите. Един ученик, който прояви любознателност към методите на магията, надхвърляща обикновеното любопитство, който показа необикновена магическа дарба и който вече владее свитъците на Метр.
В този момент сърцето на Игуен се разтуптя. Нощният елф Метр беше велик магьосник от много хиляди години преди тях. Елфическите магове се пробваха със заклинанията от свитъците на Метр в последната година на чиракуването си, а човешките магове обикновено не смееха дори до края на обучението си. Игуен обаче правеше магиите на Метр свободно още в края на първата си година.
Правеше го тайно, защото Скавел смяташе, че това ще раздразни момчетата.
Фалрик изгледа колегите си ученици изпитателно:
— Кой е правил магиите на Метр?
Сияейки, Игуен каза победоносно:
— Аз.
— Кой ти каза, че можеш да правиш това? — сърдито попита Манфред.
Със своя хартиен глас Скавел натърти:
— Аз й позволих, млади Манфред. А ти и Фалрик по-добре си мълчете, преди да ви е дошъл редът.
Навеждайки глави, Фалрик и Манфред едновременно промърмориха почтително:
— Да, сър.
Елфът продължи:
— Това, което трябва да ви се каже сега, е, че се води война. Това е известно единствено на общността на магьосниците, на която всички вие един ден ще бъдете членове. Демоните нападнаха нашия свят и стават все по-дръзки с всяка изминала година, независимо от нашите големи усилия да ги притиснем в ъгъла.
— Наистина — добави гномът, навличайки си лек гняв от страна на елфа — вероятно заради тези усилия, които само ги ядосват.
— Демони? — Натал изглеждаше уплашен. Той винаги се беше страхувал от демони.
— Да — каза един от хората. — Навсякъде те се опитват да ни унищожат. Само магьосниците могат да им се противопоставят.
— На нас от Тирисфал — добави елфът с поглед, отправен към човека, което означаваше, че той не одобрява и това прекъсване — ни беше възложена отговорността да защитаваме света от демоните и ние създадохме Пазителя. Най-добрите млади магове на Земята са събрани на едно място от настоящия Пазител — в случая вашия ръководител Скавел, — който ги обучава. След това ние определяме кой е най-заслужилият да стане новият Пазител.
— Изборът не беше лесен — каза гномът.
Джонас промърмори:
— Това е глупав избор.
— Какво каза, млади човече? — попита друг от елфите.
— Казах, че изборът е глупав. Игуен е момиче. Тя става за знахарка, да раздава билкови лекарства на селяните или нещо такова, но това е всичко! Ние всички ще бъдем магове!
Игуен погледна с безкрайна изненада и отвращение към Джонас. Доста се беше привързала към него. Дори бяха спали заедно няколко пъти. Двамата пазеха връзката си в тайна от другите чираци, въпреки че Скавел знаеше за нея — нищо не можеше да убегне от погледа на стария маг. Последното нещо, което тя очакваше, бяха тези предателски думи. От Фалрик — да, той беше надут задник, но от Джонас… И Игуен се зарече, че той никога вече няма да я вкара в леглото си.
— Истина е — каза с въздишка един от по-старите хора, — че жените са емоционални и склонни към излишна показност, което не подобава на един маг, но вярно е и че Игуен има по-големи възможности от всички младежи, които Скавел е откривал досега, а ние не можем да допуснем Пазителя да не бъде най-добрият — дори това да означава да определим момиче за тази длъжност.