Сега вече Игуен се наежи:
— Моето уважение, господа, но аз ще бъда толкова добър маг, колкото, което и да е от тези момчета. Всъщност дори смятам, че ще бъда по-добра, защото трябваше да превъзмогна много повече, за да стигна дотук.
Елфът захихика:
— Тя повдига интересен въпрос.
— Така, почакайте за миг — каза Натал, — имате предвид тя да стане това… ъъъ… как го наричате, такова Пазител, а ние ще получим какво, нищо?
— В никакъв случай — каза елфът. — Всички вие ще играете важна роля. Всички магьосници от нашия орден водят тази битка. Просто ролята на Пазителя е най-важната.
Обръщайки се към своя наставник, Игуен попита:
— Скавел — а ти? Защо се отказваш да бъдеш Пазител.
Скавел се усмихна:
— Аз съм стар, моето момиче, и много уморен. Да се биеш с ордите на демоните е работа за младите. Искам да изживея малкото ми оставащи години, подготвяйки следващото поколение. — Той се обърна към момчетата: — Бъдете сигурни, че аз ще продължа да бъда ваш наставник.
— Супер — измърмори Фалрик. Всичките четири момчета се цупеха.
— Във всеки случай — продума изпитателно гномът, — тъкмо защото се държите незряло по този въпрос, предпочетохме Игуен.
— Освен това — добави по-възрастният човек — Пазителя трябва да бъде действащата сила на съвета. Съмнявам се, че едно момиче ще бъде по-малко своенравно и ще разбира йерархичната зависимост, така да се каже.
— Това не е военно задание — противопостави се един от другите хора.
Игуен не се сдържа:
— Вие описвате това като война.
— Точно така — каза елфът с лек кикот. Сетне той погледна право в Игуен с очи, които сякаш ровеха в самата й душа. — Все пак ти трябва да преминеш през още подготовка, момиче, преди да приемеш могъществото. После ще ти бъде предоставена магията на всички от Тирисфал. Разбираш ли това, Игуен — ти ще поемаш най-голямата отговорност, която един маг може да има.
— Разбирам — каза Игуен, въпреки че не беше абсолютно сигурна, че разбира. Но тя желаеше да бъде маг повече от всяко друго нещо и знаеше, че основното задължение на всеки магьосник е да поддържа безопасността. По най-добрия възможен начин магията служеше на магьосниците да въдворяват ред в един хаотичен свят и Игуен знаеше, че това ще изисква много работа и усилия.
Просто не осъзнаваше колко точно работа. Или какви бяха действителните причини Скавел да й покаже свитъците на Метр.
Фалрик пристъпи напред:
— По дяволите, аз съм добър колкото всяко едно момиче! Дори по-добър! Даже мога да направя една от магиите на Метр! Вижте! — Фалрик притвори очи, после ги отвори и се вторачи в един камък, който се издигаше от земята непосредствено до мястото, където стоеше елфът. Прошепна заклинание, след това го повтори — както беше казал Скавел, всички магии на Метр изискваха двойни заклинания като предпазна мярка за сигурност.
Появи се светкавица и после камъкът засия слабо с жълтеникав оттенък. Фалрик се ухили подигравателно на Игуен и после се усмихна на заобиколилите го магове.
— Камък се превръща в злато — каза гномът. — Колко неоригинално.
— Наистина — каза елфът с усмивка, — това е имитация на злато.
Усмивката на Фалрик помръкна:
— Какво? Не може да бъде! — Той направи бързо заклинание за идентификация, след което лицето му помръкна още повече. — По дяволите!
— Трябва още много да учиш — каза елфът, — но безспорно всички вие имате голям потенциал. Фалрик, Манфред, Джонас, Натал, вие ще откриете този потенциал като ученици на Скавел. — Отново същият ровещ в душата поглед: — Игуен, твоята съдба ще се реши доста по-скоро. Ние ще се съберем отново на тази поляна след месец за прехвърляне на могъществото. Предстои ти сериозна подготовка.
След това блесна друга светкавица и съветниците изчезнаха.
Месец по-късно, след като беше разказал на Игуен за легионите демони и техните ужасни слуги, които опитваха — и благодарение на молитвата на Пазители като Скавел не успяваха — да се вкопчат в света, магът прехвърли могъществото на Пазителя на Игуен. И то не приличаше на нищо, което беше изпитвала дотогава. Магиите, които преди й отнемаха цялата концентрация, сега вече изискваха само бегла мисъл. Промениха се и сетивата й и вече виждаше всеобхватно и в детайли. Ако преди беше нужно усилие — или сложно заклинание, — за да определи природата на дадено растение или емоционалното състояние на животно, сега вече го предусещаше с единствен поглед.