Година по-късно Скавел умря тихо в съня си. Когато разбра, че си отива, той нареди да се посочат нови магове, при които Джонас, Натал и Манфред да продължат обучението си. Фалрик вече беше готов да започне самостоятелна работа. Скавел завеща всичките си вещи, както и слугите си, на Игуен.
По-малко от месец след смъртта на Скавел, когато Игуен се завърна от малкото селце Джортас, тя получи призовка от Съвета.
Веднага щом пристигна на поляната, Ербаг — гномът, чието име беше вече научила — каза:
— Какво мислиш, че правеше в Джортас?
— Спасявах ги от Змодлор. — Игуен смяташе, че отговорът се разбира от само себе си.
— А възнамеряваше ли да научиш повече за Змодлор, преди да го унищожиш? Планираше ли стратегия, с която да го обезвредиш по начин, по който той ще бъде елиминиран, без населението на Джортас да научи истината? Или просто се хвърли на сляпо и се луташе с надеждата да успееш?
Умората и раздразнението караха Игуен да бъде малко по-откровена, отколкото беше допустимо в отношенията й със Съвета.
— Нищо такова, Ербаг, както ти добре знаеш. Нямаше време да се планира такава стратегия или да науча повече. Ако го бях направила, това щеше да застраши училището, което Змодлор беше завзел. Там имаше деца. Трябваше ли аз да се двоумя и…
— Трябвало е да направиш това — каза Ербаг, — което ти е било казано. Скавел не те ли е научил как действат членовете на Тирисфал. Ние подхождаме предпазливо и…
Игуен прекъсна гнома:
— Това, което вие правите, Ербаг, е да противодействате. И точно защото е всичко, което правите, имате толкова малко прогрес в борбата срещу тези долни създания през последните няколко века. Змодлор успя да завземе цяло училище и беше готов да използва децата на Джортас за ритуал, който щеше да отрови душите им. Само благодарение на чиста случайност открих зловонния мирис на демонската магия и успях да пристигна навреме. Вашите методи са отбранителни.
— Разбира се, че са такива! — В този момент Ербаг размахваше ръце назад и напред. — Този Съвет е създаден, за да противодейства на опасността от…
— И не върши работа. Ние трябва твърдо да се изправим срещу тези чудовища, които биха нападнали и разрушили домовете ни, и не можем да допуснем да ни обсебят толкова лесно, че да вземат в плен деца, преди дори да разберем, че са тук. Ние трябва да сме активната страна в издирването и унищожаването им или ще бъдем смазани.
Ербаг не беше убеден.
— И когато хората разберат, че животът им е в опасност и изпаднат в неконтролируема паника?
Вместо да отговори на въпроса, Игуен погледна към другите съветници.
— От името на всички ви ли говори Ербаг, или просто той е най-гръмогласният?
Най-старият от елфите в Съвета, Релфтра, се изказа в подкрепа на Игуен с лека усмивка:
— В действителност и двете, Магна. — Усмивката му помръкна. — Ербаг е прав, като казва, че си твърде импулсивна. Змодлор е низш демон, подчинен на Сарджерас. Той можеше да ни е от полза и да ни предостави полезна информация за своя господар.
— Да, но той можеше и да убие всички тези деца, преди да ни предостави тази информация.
— Може би. Но това е риск, който понякога трябва да приемем, за да водим тази война.
Игуен беше втрещена:
— Ние говорим за живота на деца. А и това не е война, а възпиращо действие в най-добрия случай. И то ще убие всички ни, и деца, и възрастни, ако не сме бдителни. — Преди някой от другите да каже каквото и да е, тя отсече: — Божествени магове на Съвета, с цялото ми уважение, аз ви моля — изтощена съм и искам да поспя. Има ли нещо друго?
Лицето на Релфтра настръхна:
— Не забравяйте положението си, Магна Игуен. Вие сте Пазителя, но вие изпълнявате тази длъжност като оръдие на Съвета на Тирисфал. Не забравяйте.
— Съмнявам се, че някога ще ми позволите — промърмори Игуен. — Ако това е всичко?
— Засега — каза Релфтра. Едва бе изговорил това, когато Игуен се телепортира обратно във Виолетовата цитадела с неустоимо желание за сън.
Тринадесет
Лорена беше разочарована, но не и съвсем изненадана, когато видя Кристоф, разположен на трона на лейди Праудмуър. Самата лейди избягваше да сяда в него, когато беше възможно, но шамбеланът държеше да го използва в случаите, когато я заместваше.