Но тронът не му отиваше… и сякаш го смачкваше. Тесните му рамене бяха хлътнали, единият му крак висеше встрани. Когато Лорена влезе, последвана от Дюри, четеше някакъв свитък.
— Полковник Лорена иска да говори с вас, сър — каза покорно старата жена.
— Какво има, полковник? — попита Кристоф, без да вдига очи от свитъка.
— Редник Стров е изчезнал — каза тя без предисловие.
Сега той вдигна очи с повдигнати вежди:
— Би ли трябвало това име да ми говори нещо?
— Щеше, ако се стараехте да внимавате по време на срещите ни в кабинета на лейди.
Като остави свитъка настрана, Кристоф се изпъна в трона:
— Сменете тона, когато говорите с мен на това място, полковник.
Лорена погледна втрещено шамбелана:
— Ще говоря с вас както си искам, където и да се намираме, благодаря много. Лейди Праудмуър ви помоли да управлявате Терамор в нейно отсъствие. Това не означава да се правите на нея — усмихна се тя. — Като за начало нямате нужните данни.
Кристоф събра вежди начумерено:
— Докато се завърне лейди Праудмуър, аз съм упълномощен да действам вместо нея и вие следва да се отнасяте с уважение към положението ми.
— Вашето положение е това на шамбелан, Кристоф, което ви дава право да съветвате лейди Праудмуър, точно както и аз. Така че не се правете на по-велик, отколкото сте!
Като се отпусна обратно в трона и вдигна отново свитъка, Кристоф запита с отегчен глас:
— Влязохте тук заради нещо?
— Както казах, редник Стров е изчезнал. Точно него изпратих да разследва Горящото острие. Говорих с брат му — Мануел казва, че са си уредили среща в „Демънзбейн“. Стров е седнал в един ъгъл, Мануел е заговорил човека, за когото са имали подозрения, че е свързан с Горящото острие, и Стров го е последвал. Това се е случило по-миналата нощ и оттогава не съм го виждала.
— И какво общо имам аз с това? — Кристоф звучеше все така отегчено.
— Какво общо ли, неправдоподобен идиот такъв, той е разследвал Горящото острие. Същото Горящо острие, което нападна мен и моите хора в Нортуоч. Мисля, че това е подозрително, нали?
— Не особено. — Той остави отново свитъка. — От армията непрекъснато дезертират хора. Това е тъжната действителност, с която бих казал, че трябва да сте наясно, полковник.
Лорена каза нервно:
— Наясно съм, шамбелан, но също така познавам Стров. По-скоро би си отрязал ръката, отколкото да дезертира. Той е най-добрият ми войник. Искам да преобърна острова, за да го намеря.
— Не.
Лорена инстинктивно посегна към дръжката на меча си, но осъзна, че би било глупаво да прободе мъжа, който седеше на трона на Терамор, независимо колко малко заслужаваше второто и колко много заслужаваше първото.
— Какво значи това не!
— Предполагам, че полковникът знае значението на думата…
— Много смешно. — Тя вдигна ръката си от дръжката на меча и отиде до големия прозорец на залата, за да не гледа Кристоф. Небето беше толкова ясно, че се виждаше остров Алказ на север. — Това Горящо острие ме безпокои, шамбелан. Те използват магия и…
— Точно сега, полковник, Горящото острие не е нищо повече от мълва — която, мога да добавя, не може да се потвърди, понеже вашият редник го няма. Боя се, че не мога да отделя ресурсите на Терамор за търсене на един дезертьор — особено когато тези ресурси са нужни другаде.
Обръщайки се, Лорена попита:
— За какво говорите?
— Вашето появяване ми спести усилието да ви повикам — каза Кристоф.
Лорена се зачуди защо той не повдигна първо този въпрос и го попита ядно.
Кристоф отговори с насмешка:
— Не е ваша работа да питате човека, който седи на този трон, полковник, просто трябва да изпълнявате нарежданията му. В този момент той ви казва, че току-що е получил известие, че войски на орките се струпват при Колкар. Това е най-близката част на Дуротар до Нортуоч.
Без да си играе да обяснява, че много добре знае къде се намира Колкар, тя попита още по-намръщено:
— Кога се е случило това?
— Тази сутрин. Майор Дейвин има нужда от допълнителни подкрепления и аз искам вие да ги водите.
Въпреки че нейната длъжностна характеристика не включваше задължението да контролира всяко придвижване на войски в рамките на Терамор и Нортуоч, трябваше да бъде известена за това.