— Допълнителни подкрепления? Кога изобщо са били изпратени подкрепления?
— Вчера. Имало е няколко инцидента по протежение на Мърчант Коуст10, при които орки са предизвикали хора. Дори са се наложили арести — тъкмо сега човешки капитан е задържан в Рачет, защото е бил нападнат от орк.
Лорена кимна, че знае за този доклад.
— Какво от това? Гоблините имат право да прекратяват кавги.
— Това не е било кавга! — Кристоф вече крещеше истерично и това изненада Лорена. Шамбеланът често се държеше високомерно, снизходително, надменно — и на нея понякога й се искаше да признае, много професионално в работата си, — но никога преди не беше виждала слабия мъж да повиши глас.
— Дали е било кавга или не — поде тя нарочно тихо, — не е това въпросът. Защо Нортуоч е бил укрепен?
— Казах ви, оркските войски…
— Имам предвид първоначалното укрепяване.
Кристоф сви рамене:
— Майор Дейвин сметна за необходимо и аз се съгласих.
Лорена поклати глава и се обърна отново към прозореца:
— Майор Дейвин смята, че орките не заслужават и най-малкото внимание, шамбелан. Аз не бих се доверила на неговите твърдения по въпроса. Вероятно той преувеличава.
— Не смятам така, особено сега, със струпването на войски. — Кристоф стана и слезе от трона, крачейки, за да застане до Лорена. — Полковник, ако Нортуоч стане фронт на следваща война между хората и орките, ние трябва да сме готови. Затова изпратих двата гарнизона и елитната гвардия.
Лорена зяпна от изненада. Като се обърна, така че да е с лице към Кристоф и едновременно с това да е на известно разстояние от него, тя каза:
— Елитната гвардия? Тяхната работа е да охраняват лейди Праудмуър.
Кристоф спокойно отвърна:
— С която понастоящем нямаме връзка и която може сама да се грижи за себе си. По-добре те да бъдат използвани при Нортуоч, отколкото да бездействат тук.
Лорена пак поклати глава:
— Правите невероятна грешка, Кристоф. Намираме се в няколко критични ситуации, но те не означават предстояща война.
— Вероятно не, но предпочитам да съм подготвен за война, която няма да водим, отколкото да не съм подготвен за война, която трябва да водим.
Логиката беше желязна, но въпреки това Лорена не я хареса:
— И какво ще стане, ако орките разтълкуват това като враждебен акт?
— По този начин аз тълкувам техните действия, полковник. Във всеки случай имаме нужда от най-добрия ни командир на място. Затова искам да водите отряда, който ще укрепи Нортуоч. Времето има значение, затова може да качвате висшия си състав на въздушния кораб, за да уредите нещата. Останалите войски ще пътуват по море, за да им възложите задачи, когато ви настигнат.
Лорена въздъхна. Ако въздушният кораб вече е готов, Кристоф беше взел това решение, преди тя да прекрачи прага на залата. Все пак тя разполагаше с още една карта.
— Мисля, че трябва да изчакаме лейди Праудмуър да се върне.
— Имате право да смятате така. — Кристоф се върна обратно на трона и се тръшна в него, като постави ръце доста театрално върху клошираните облегалки от двете му страни. — Обаче лейди Праудмуър е заета да помага на ценните си приятели орките, докато те изграждат укрепления и се готвят да ни унищожат. Няма да допусна това, което тя построи, да бъде разрушено заради нейното късогледство по отношение на Трал. И така, полковник, чухте моите заповеди. Бъдете така любезна да пристъпите към изпълнението им.
— Кристоф, това е грешка. Нека да опитам да намеря Стров и да разбера…
— Не! — След което Кристоф омекна и свали ръце встрани. — Много добре, полковник, ще направя един компромис: може да разпоредите двама войници да започнат да търсят редник Стров. Не мога да отделя нито човек повече.
Тя разбра, че това е максималното, което може да изкопчи от шамбелана:
— Благодаря. Сега ме извинете, но трябва да събера висшия си състав.
Поемайки още веднъж свитъка с дясната ръка, Кристоф махна към нея с лявата:
— Вървете.
Тя се завъртя на пети и сърдито напусна тронната зала.
Четиринадесет
Когато Игуен разказа как е станала Пазителка, Джейна почувства изненада, преминаваща в шок. Историческите трудове, които бе чела, описваха избора й единствено в положителна светлина. Фактът, че Съветът я е назначил с неохота и резерви заради пола й — и че се е противопоставил на методите й толкова категорично, — й беше абсолютно чужд.