— Какво толкова важно може да прекъсне работата ми?
— Минаха осем века, Игуен — каза един от новите хора. Игуен така и не се беше постарала да научи името му. — Крайно време е да оставиш задълженията си.
Като се изпъна в цял ръст — което я извиси над всички мъже на поляната, — тя каза:
— Добре е да се обръщате към мен с Магна. Това е едно от тези абсурдни правила, които държите да натрапите на магьосническия свят. — Думата беше джуджешка, означаваща защитник, и беше почетна титла за всеки Пазител от първия насам. Игуен не държеше на титлите, но изискването на Съвета за спазване на правилата и процедурите, както и неодобрението им, когато тя парадираше с тях, я бяха направили чувствителна към техните собствени нарушения.
Релфтра й го върна право в лицето:
— Ааа, ти вече си педантичен привърженик на правилата, така ли?
Човекът погледна Релфтра, след което каза:
— Работата, Магна, е, че ти, както и всички ние, осъзнаваш рисковете от това, което правиш. Колкото повече удължаваш възрастта си, толкова по-голяма е опасността да не успееш да се справиш. Магьосничествата за спиране на стареенето не са нито прецизни, нито сигурни. Посред конфликт, посред правене на магия, може изведнъж да се озовеш обратно в естествената си възраст. Ако това ти се случи без наследник…
Игуен вдигна ръка. Последното нещо, което желаеше от тези глупци, беше лекция за методите на магията. Тя беше по-добър магьосник от всеки един от тях. Дали те са надвивали самия Сарджерас?
— Добре, ще си намеря наследник и ще му предам могъществото си на Пазител.
Скърцайки със зъби, човекът каза:
— Ние ще изберем твой наследник, точно както избрахме такъв на Скавел — и на всеки Пазител преди него.
— Не. Аз ще направя избора. Смятам, че знам по-добре от всеки какво означава да бъдеш Пазител — и очевидно повече от вас, дето само стоите на тази поляна и давате оценки, докато ние вършим действителната работа.
— Магна… — рече човекът, но Игуен не желаеше да слуша повече.
— Чух съвета ви и като изключение може да му се обърне внимание. — Тя се усмихна. — Предполагам, че трябва да се случи в края на краищата. Дори и селски идиот може понякога да даде толкова ценен съвет. Когато моят наследник бъде избран, ще ви информирам. Това е всичко.
Без да изчака разрешение, тя се телепортира обратно на парапета. Макар и думите на Съвета да бяха чиста истина, тя беше в процес на изпълнение на задълженията си. Тя още веднъж извърши търсаческото заклинание, за да установи дали демонът се намира на свобода в Лордерон, както се говореше.
Веднага щом въпросът беше решен — нямаше никакъв демон, просто неколцина тийнейджъри правеха магически номера, които не разбираха; ако бяха продължили, демонът щеше да бъде призован, но Игуен успя да предотврати техните юношески напъни, — тя се прехвърли в Стормуинд, и по-конкретно в дома на Нилъс Ерън.
Ерън беше неин почитател от много години. Игуен почти не му обръщаше внимание, освен доколкото бе по-талантлив от повечето магове в част от Съвета на Тирисфал. Той не страдаше от предразсъдъците на Съвета, като се справяше добре със занаята, служейки и като дворцов магьосник на крал Ландан Рин. Ако беше с няколко века по-млада, би могла да копнее за неговите стоманеносини очи, широки рамене и безгрижен смях.
Но тя не беше няколко века по-млада, така че нито проявяваше интерес към него, нито имаше желание да отговори на неговия интерес към нея. Като се започне с Джонас, беше имала безброй флиртове през по-младите си години, но отдавна беше изгубила интереса си към тях. Осемстотин години живот й бяха доказали, че романтиката е купища заблуди и лукавство, и тя нямаше нито времето, нито тръпката за нея.
Въпреки това тя се постара да изрови от миналото способността си да флиртува, която първо беше приложила спрямо Джонас като тийнейджър, и започна да ухажва Ерън. Уж съвсем внезапно се запали по неговите хобита и интереса му към музиката на джуджетата. Целта беше пределно ясна — той да сподели леглото си с нея.
На следващата сутрин тя установи, че е заплодена с неговото семе. Тя беше леко разочарована от мисълта, че зародишът ще се превърне в мъжка рожба. Надяваше се на дъщеря, като допълнителен трън в очите на Пазителите на Тирисфал. Но дори и така, това момче щеше да изпълни мисията, за която беше заченато.
След като се сбогува с доста разочарования Ерън — действително той не очакваше нещо повече, но се надяваше Игуен да бъде поне учтива, — тя напусна Стормуинд. В продължение на девет месеца изпълняваше задълженията си на Пазител, доколкото успяваше, и в крайна сметка роди Медив. Едва тогава се завърна, предавайки новороденото на Ерън и обявявайки го за свой наследник.