— Разбирам по изражението на лицето ти, че си ужасена. — Игуен каза тези думи със злобна усмивка.
— Да, така е — откровено отговори Джейна. Тя се беше била рамо до рамо с Медив — тъкмо той я беше подтикнал да се съюзи с Трал и орките срещу Пламтящия легион — и нямаше и най-малка представа, че произходът на пророка е толкова скверен. Но пък какво ли значеше изобщо, освен че се беше завърнал от отвъдното и се опитваше да изкупи греховете си, като правеше всичко възможно да спре Пламтящия легион.
— Затова ти разказах историята — каза Игуен. — Аз не съм героиня, не съм пример за подражание, не съм пътеводна звезда, осветяваща пътя на магьосниците от двата пола. Това, което съм, е надменна магарица, която допусна нейното могъщество и хитрините на един умен демон да унищожат нея и останалата част от света.
Джейна поклати глава. Спомни си безкрайните разговори с Кристоф за това как уроците на историята рядко се срещат в писмена форма, защото подобни описания неизменно се превръщаха в онова, което авторът желаеше читателят да научи. Тя разбра, че историите, които беше прочела за Пазителите на Тирисфал в библиотеката на Антонидас, бяха точно толкова преиначени, колкото и историческите текстове, за които беше говорил Кристоф…
Внезапно нещо бодна Джейна в тила. Тя се изправи.
Игуен я последва — без съмнение старата жена почувства същото. Тя го потвърди, като каза:
— Защитите отново са поставени.
Джейна си отбеляза наум факта, че Игуен бе почувствала промяната сега, а преди успя да преодолее защитите без нейно знание. Това потвърди нарастващите й подозрения.
По-същественото обаче беше, че тези защити бяха много по-силни. И имаха абсолютно неправилна аура.
— Нещо не е в ред.
— Да — аз познавам тази магия. Честно казано, не съм си мислела, че ще я срещна отново. — Игуен изцъка невярващо. — Всъщност изобщо не разбирам как е възможно.
Преди да помоли Игуен да й обясни, Джейна трябваше да се увери, че може да ги преодолее. Тя опита магия за телепортиране, като този път добави към комбинацията и заклинание за преодоляване на защити, събирайки сили за последващата болка в случай на неуспех.
Разбира се, тя не проработи. Преди това щеше да успее — тя не използва магията за проникване, за да телепортира гръмотевичните гущери, само защото трябваше да проучи платото, преди да пренесе стотиците превъзбудени животни. Затваряйки очите си набързо, за да потуши болката, тя се обърна към Игуен:
— Не мога да премина през тях.
— Очаквах това. — Игуен въздъхна от нежелание да остане затворена заедно с малкото момиче.
И Джейна не беше особено очарована от подобна перспектива, но много повече съжаляваше, че не може да изпълни обещанието си пред Трал, докато е затворена в платото.
— Ти каза, че познаваш магията? Игуен кимна:
— Да. Помниш ли Змодлор, първия демон, когото срещнах — онзи, който взе в плен учениците?
Джейна кимна.
— Тези защити са негови.
Петнадесет
Кристоф мразеше да стои на трона. Правеше го, защото разбираше необходимостта от това. Лидерите трябваше да внушават положение на авторитет и плашещата материалност на гигантския стол, издигащ се над всички останали в стаята, идеално го внушаваше.
Но той не обичаше да седи в него. Беше убеден, че ще дискредитира авторитета на поста, като направи някаква грешка. Защото Кристоф познаваше своите слабости — той не беше лидер. Беше прекарал години, наблюдавайки отблизо и изучавайки лидерите, до които нямаше достъп, и знаеше какво добрите лидери трябва да вършат правилно и какво лошите често вършеха неправилно. В едно нещо беше сигурен — че надменните рядко оцеляват дълго. Лидерите правеха грешки, а надменните никога не признаваха това, конфликт, който често водеше до самоунищожение — или унищожение от външни сили. Това важеше с пълна сила за предишния работодател на Кристоф — Гаритос. Ако височайшият лорд просто беше послушал Кристоф — или който и да е от другите шестима, които го съветваха същото, — той нямаше да се събере с Отхвърлените. Както Кристоф предрече, мъртвите