Тази склонност беше твърде злощастна, защото обикновено надменните преследваха лидерски позиции на всяка цена. Този ребус занимаваше Кристоф още от млад ученик, а също така обясняваше защо имаше толкова малко истински велики лидери.
Освен това Кристоф притежаваше достатъчно добра самопреценка, за да знае, че е невероятно надменен. Тази висша убеденост в собствените му способности беше причината да стане толкова добър съветник на лейди Праудмуър, но и го правеше абсолютно неподходящ да заеме мястото й.
Независимо от това той вършеше това, което му бяха казали да върши — изпълняваше задълженията на лейди, докато тя се завърне от абсурдната си мисия.
Освен това Кристоф не обичаше трона, защото той беше ужасно неудобен. За да постигне истински ефект, човек трябваше да седи на него изпънат, с ръце на облегалките, и да гледа молителите с всезнаещи очи. Проблемът беше, че седенето по подобен начин причиняваше ужасна болка в гърба му. Можеше да избегне гръбначната агония единствено ако се отпуснеше и се наместеше в едната му страна. Проблемът в такъв случай пък беше, че той сякаш третираше трона като диван, което не правеше добро впечатление.
Ситуацията беше трудна и Кристоф пламенно желаеше лейди да не беше се отправяла в страната на орките, за да върши нелепите неща, с които се беше заела. Сякаш нуждите на Терамор не бяха от по-голямо значение, отколкото преместването на някакви вилнеещи влечуги в Дуротар.
Лейди Праудмуър беше извършила удивителни неща. За начало, малцина от нейния пол бяха успели да свършат това, което тя направи и като магьосник, и като владетел. О, разбира се, имаше много монарси жени, но обикновено те заемаха този пост по наследство или с брак, а не чрез силата на волята, както беше постъпила лейди. Медив пръв загатна тази идея, но именно Джейна Праудмуър успя да постигне немислимата дотогава задача да обедини човешката раса и орките. Тя беше, по негово експертно мнение, най-великият лидер, съществувал някога в света, и за Кристоф беше чест да бъде нейният най-доверен съветник.
И точно заради това нейната слепота спрямо орките беше подлудяваща. Кристоф разбираше, че от всички лидери, които беше срещал и опознал, единственият, който можеше да се сравнява с лейди Праудмуър, беше Трал. Неговото постижение — да обедини орките, за да отхвърлят робството на демонското проклятие, което ги беше принизило толкова ниско — беше още по-впечатляващо.
Но Трал беше изключение сред орките. В същността си орките бяха нецивилизовани животни, едва способни да разбират говорна реч. Техните обичаи и порядки бяха варварски, поведението им — неприемливо. Да, Трал ги държеше под строй, използвайки онова, което беше научил от хората, които го бяха отгледали, за да им придаде подобие на цивилизованост. Но Трал беше смъртен. С неговата смърт щеше да приключи и временният флирт на орките с човешката раса и те отново щяха да се превърнат в зли животни, каквито бяха, когато Сарджерас ги доведе тук.
Но лейди Праудмуър не искаше да чуе тези думи. Разбира се, Кристоф се беше опитвал многократно, но и най-великите лидери имаха своите слабости и това беше нейната. Тя се отдаде на убеждението си, че орките могат да живеят в съгласие с хората до такава степен, че предаде баща си.
Тъкмо това накара Кристоф да осъзнае, че трябва да бъдат предприети извънредни мерки. Лейди предпочете собственият й баща да бъде убит, отколкото да предаде доверието в създания, които с изключение на Трал никога не биха върнали услугата.
При други обстоятелства Кристоф никога нямаше да извърши това, което направи. Всеки ден се събуждаше с мисълта дали е постъпил правилно. Но и всеки ден се събуждаше със страх. Още от момента, в който за първи път дойде в Калимдор след края на войната и основаването на Терамор, Кристоф живееше в презрян ужас, че всичко, което бяха построили, ще бъде разрушено. Освен едно укрепление на Мърчант Коуст, човешкото присъствие в Калимдор се изчерпваше с малък остров до източния бряг, заобиколен от три страни от създания, които в най-добрия случай бяха безразлични, а в най-лошия — враждебни към хората, и от четвъртата страна от Голямо море.
Въпреки страховете му, въпреки съветите му, лейди постоянно предприемаше действия, които облагодетелстваха орките във вреда на хората. Тя твърдеше, че с това допринася за съюза, че те са по-силни, ако са съюзени, а не разделени. Истински трагичното беше, че тя вярваше в това.
11
Undead (англ.) — всъщност вече нежив, но съживен по свръхестествен начин, нещо от рода на вампир, зомби и т.н. — Б.пр.