Но Кристоф разбираше нещата по-добре. И когато лейди Праудмуър се оказа неспособна да види глобалната картина, тази глобална картина, която Кристоф цял живот се беше учил да види, той получи помощ отвън.
Дюри показа сбръчканата си глава в кабинета.
— Сър, гадателският камък от Нортуоч целият пламти. Мисля, че има пристигнало съобщение.
Сухо Кристоф каза:
— Обикновено това означава, да. — Той се измъкна иззад бюрото на лейди и влезе в тронната зала, където се съхраняваше камъкът. Вероятно това беше Лорена или Дейвин, които го информираха, че тя най-после е пристигнала, след като войските й вече бяха там от сутринта. Планът на Кристоф — Лорена да бъде вече на място, когато корабът с войските пристигне — беше осуетен от технически проблеми с въздушния апарат, което забави излитането му, за сметка на това превозващият войските кораб беше облагодетелстван от силния вятър, който ускори пристигането му.
Като се приближи към камъка, разположен на пиедестал в югозападния ъгъл на тронната зала, Кристоф забеляза, че той наистина пламти с пурпурна светлина — доказателство, че отсрещната страна в Нортуоч го е активирала.
Колебаейки се за момент, Кристоф грабна камъка. Както и се очакваше, той предизвика болезнена тръпка нагоре по ръката му, заради което едва не го изпусна. Светлината се разсея едновременно с тръпката, последвана от гласа на майор Дейвин. Майорът звучеше, сякаш е дълбоко в някаква пещера и викаше към входа й.
Лорд шамбелан, изпълнявам неприятното задължение да ви информирам, че въздушният кораб на полковник Лорена все още не е пристигнал. Съгледвачи са го видели да се насочва на североизток. Войските пристигнаха, но не знам какво полковникът има предвид за тях. Моля дайте нареждания.
Кристоф въздъхна, като постави камъка обратно на пиедестала.
— По дяволите тази жена!
— Коя жена? — попита Дюри.
— Полковник Лорена. Кой взе тя със себе си на въздушния кораб?
Без да се колебае, старата жена изрови отговора от паметта си. Въпреки че методите й бяха особени, жената беше невероятно ефикасна.
— Майор Бек, капитан Харкорт, капитан Мира и лейтенант Норож. О, и ефрейтор Буравен.
Мръщейки се, Кристоф попита:
— Защо е взела със себе си и ефрейтор? — Той беше наредил на полковника да вземе на въздушния кораб само висшия състав и да изпрати войските по море. Сетне някакъв спомен взе да го човърка. — Отнякъде ми е познато това име.
Дюри, да бъде благословена, отново му се притече на помощ.
— Тя е тази, която наричаха щастливият талисман по време на войната. Екстрасенс, ако си спомням добре — може да надушва магия на сто крачки.
— Да, разбира се. — Кристоф си спомни Буравен, която беше редник по време на войната и не само успяваше да усети демоните, които не можеха да се видят с просто око, но можеше да каже, когато някой беше обсебен от член на Пламтящия легион. Също така тя винаги можеше да открие лейди Праудмуър или някой друг магьосник, умение, което няколко генерали ползваха, когато лейди беше неоткриваема по време на стихийна кампания.
Изведнъж Кристоф разбра какво Лорена е имала предвид.
— Проклета да е! — Изпускайки дълга въздишка, той промърмори. — Проклет да съм и аз.
— Какво казвате, сър? — попита Дюри.
— Нищо — каза бързо Кристоф. Той не можеше да си позволи да обяснява ситуацията на Дюри. — Това е всичко.
Като звучеше объркано, Дюри каза:
— Доб… добре, сър. — Кимайки странно, тя напусна.
А Кристоф вече гледаше втренчено през широкия прозорец. Днес беше мъгливо и не виждаше на повече от левга или две в Голямо море.
Със закъснение Кристоф осъзна, че грешката беше изцяло негова. Беше позволил враждебността на жената полковник към него — която беше налице още от времето на войната — да повлияе на собствените му реакции. Той се отнасяше към нея със същото презрение, с което тя към него. Допустима прищявка, макар и с противоположен ефект, когато заедно съветваха лейди, но самоубийствена, когато той стоеше на нейния трон. Част от смисъла на символа на издигнатия трон беше, че лидерът трябва да е над всичко останало — включително дребните съперничества в двора.
Тъкмо надменността, която беше погубила Гаритос и толкова много преди него, правеше лоша услуга и на Кристоф. Ако шамбеланът се беше отнасял с нужното уважение към Лорена, може би тя щеше да изпълни това, което й нареди. Но защото той не се държеше така, тя взе Буравен, за да открият лейди Праудмуър. Това обясняваше защо Лорена се беше отправила на север — към Дуротар, където лейди се занимаваше с проклетите гръмотевични гущери.