Колкото и тревожно да беше това, той имаше само един изход. Планът трябваше да продължи да се изпълнява с някои малки изменения. Те можеха да предизвикат проблеми впоследствие, но дотогава жребият ще е хвърлен. Единственият начин Джейна Праудмуър да разбере, че на орките не бива да се вярва, е да се ускори неизбежната война между тях.
За тази цел той грабна още веднъж камъка, но с двете ръце, което камъкът регистрира като сигнал за изпращане на съобщение. Този път камъкът засия в синьо.
— Говори шамбелан Кристоф. Боя се, че нашите най-лоши опасения се оправдаха. И лейди Праудмуър, и полковник Лорена бяха похитени от престъпния оркски култ, известен като Горящото острие. Орките трябва да платят за това. Майор Дейвин, вие поемате командването на всички войски в Нортуоч и се подгответе за война.
Когато остави обратно камъка, светлината помръкна. Съобщението беше изпратено в ефира до отсрещната страна в цитаделата.
Сетне той се оттегли в кабинета, за да довърши работата, която беше захванал. Но още щом се появи на входа, мирисът на сяра изпълни въздуха, което означаваше, че Змодлор е пристигнал.
Галтак Еред’наш. Докладвай, шамбелан.
Кристоф сбърчи нос, едно, заради миризмата, и друго, в израз на крайно отвращение. Той не обичаше да си има работа с демони и ако залогът не беше толкова голям, веднага би пронизал това създание. Но Кристоф беше усвоил още един урок за лидери, който му подсказваше, че понякога човек трябва да влиза в необичайни съюзи, за да служи на народа си. Точно заради това лейди Праудмуър беше предприела извънредната мярка да събере хората и орките заедно на всяка цена и сега Кристоф трябваше да направи същото със Змодлор. Това беше временен съюз с низш демон, който имаше незначителна роля в грандиозната схема на нещата. В действителност той използваше Змодлор — играейки си със суетата на създанието и кланяйки се и подмазвайки му се, за да направи точно това, което Кристоф искаше.
— Всичко се развива според плана. Хората на Терамор са готови да нападнат орките и да ги унищожат.
Много добре. Ще ми достави голямо удоволствие да видя как тези долни предатели ще бъдат изметени от света.
— Както и на мен. — Кристоф произнесе искрено тези думи. Змодлор му беше полезен съюзник, защото и двамата споделяха пламенното желание да отърват света от орките. И когато всичко това свършеше и орките престанеха да бъдат фактор, Кристоф възнамеряваше да отърве света и от Змодлор…
Нека копнежът на сърцата ни бъде осъществен по-скоро, шамбелан. Сбогом. Галтак Еред’наш.
Кимайки, Кристоф повтори тези две думи на майчиния език на Змодлор, които се превеждаха: „Всички поздравяваме Горящото острие“.
Шестнадесет
Игуен наблюдаваше с мъчителна наслада как Джейна Праудмуър се опитва да премахне демонските защити.
Момичето беше напуснало колибата, за да отиде досами защитите — които се намираха на същото място като предишните — и да се опита да проникне през тях съвсем отблизо. Игуен не очакваше тя да има по-голям успех.
Явно Змодлор нямаше никакво желание да се среща пак с Игуен, щом отново си беше направил труда да я огради тук, след като Праудмуър беше премахнала предишните защити. В крайна сметка, докато тези защити, поставени по желание на Игуен, оставаха непокътнати, Змодлор нямаше за какво да се тревожи. Но ако те паднеха, той щеше да има проблем, и затова трябваше да има резервни в замяна.
Не че това имаше значение. Отдавна беше минало времето, когато Игуен можеше да се бие магически с демоните.
След поредния си неуспешен опит, Праудмуър бръкна под мантията и извади малко пастърма. Почти инстинктивно Игуен кимна с одобрение. Явно този, който бе наставлявал момичето, е бил достатъчно разумен да я научи на практическите неща. Онези, които Скавел, въпреки целия си перфекционизъм, никога не й беше преподавал. Едва след като три пъти бе припаднала от глад при преследване на демон, тя се бе сетила да носи храна със себе си при мисии.
Сетне момичето се обърна с лице към Игуен.
— Може би, ако комбинираме силите си, ще успеем.
— Малко е вероятно. — Игуен горчиво се засмя. — Комбиниране на моите сили с твоите ще даде същия резултат. Моите магически умения отдавна са… атрофирали. — Думата не беше точна, но беше достатъчен отговор на въпроса на Праудмуър. — Жалко, че няма кой от другата страна да ни послужи за проводник.