Като промуши ръка през яката, за да бръкне под ризата си, Маргоз извади гердана със сребърния медальон във формата на горящ меч. Сетне стисна меча толкова здраво, че почувства остриетата му да се забиват в дланта му, и изговори думите, чието значение така и не научи, но които го изпълваха с неописуем страх всеки път, когато ги произнасяше:
— Галтак Еред’наш. Еред’наш бан галар. Еред’наш хавик иртог. Галтак Еред’наш.
Вонята на сяра започна да изпълва малката стая. Това беше нещото, което Маргоз мразеше.
Галтак Еред’наш. Извърши ли това, което наредих?
— Да, сър. — Маргоз с изненада откри, че гласът му е станал писклив. Като прочисти гърлото си, той се опита да удебели гласа си. — Направих това, което поискахте. Още щом споменах проблемите с орките, почти цялата кръчма се присъедини.
Почти?
Маргоз не хареса заплахата, долавяща се в този въпрос, но отговори:
— Един човек опонира, но в определена степен другите се обединиха срещу него. В действителност представи им се тема, по която да излеят гнева си.
Може би. Добре си постъпил.
Това му донесе облекчение.
— Благодаря, сър, благодаря ви. Радвам се, че съм се справил. — Той се поколеба. — Ако разрешите, сър, дали е удобен моментът още веднъж да подхвана въпроса за по-добра квартира? Може би сте забелязали плъха, който…
Ти изпълни задачата си и ще бъдеш възнаграден.
— Така казвате, сър, но… тъй де, аз се надявах по-скоро да получа наградата. — Той реши да се възползва от постоянните си страхове. — Бях изложен на голяма опасност тази вечер, знаете. Да ходиш сам близо до доковете, може да представлява…
Ще бъдеш в безопасност, докато ни служиш. Няма нужда да се страхуваш вече, Маргоз.
— Раз… разбира се. Аз просто…
Ти просто искаш да живееш така, както никога досега не си имал възможност да живееш. Това е разбираем стремеж. Имай търпение, Маргоз. Ще бъдеш подобаващо възнаграден.
Сярната воня започна да отслабва.
— Благодаря, сър, Галтак Еред’наш!
Сякаш от много далеч гласът на покровителя продума: Галтак Еред’наш, и всичко в жилището на Маргоз отново утихна.
По стената се стовари удар, последван от приглушения глас на съседа му:
— Престани да крещиш там! Опитваме се да спим!
Преди такива молби щяха да разтреперят Маргоз. Сега той просто не им обърна внимание и полегна на сламеника с надеждата миризмата да не му попречи да заспи.
Две
Това, което не разбирам, е какъв е смисълът от мъглата?
Капитан Болик, командир на оркския търговски кораб Оргат’ар, знаеше, че ще съжалява за думите си, макар и да се видя почти принуден да отвърне на въпроса на своя ординарец:
— Трябва ли да има смисъл?
Рабин поклати глава, като продължаваше да почиства капитанските бивни. Това не беше занимание, на което всеки орк се отдаваше, но Болик смяташе, че като капитан на Оргат’ар е негово задължение да изглежда възможно най-добре. Орките бяха благороден народ, откъснат от домовете си и поробен от демони и от човеци. Орките роби са изглеждали мръсни и дрипави. Като свободен орк, живеещ в Дуротан под благосклонното управление на великия воин Трал, Болик искаше да прилича възможно най-малко на робите от миналото. Това означаваше чистене и вчесване, колкото и непривична да беше тази идея за повечето орки. Същото очакваше и от целия си екипаж.
Несъмнено това се отнасяше за Рабин, който изпълняваше много по-усърдно от всички останали членове на екипажа на Оргат’ар нарежданията на капитана. Рабин поддържаше веждите си подстригани, бивните и зъбите си чисти, ноктите изгладени и заострени и си беше оставил украшения с мярка — само една обеца на носа и една татуировка.
В отговор на въпроса на Болик Рабин каза:
— Всичко в света си има своето предназначение, нали, сър? Искам да кажа, че имаме водата, за да ни дава риба за храна, и път, по който да плаваме. Въздухът пък ни дава какво да дишаме. Земята ни дава храна и материал, с който да строим домовете си. Ние правим лодките си от дърветата. А дъждът и снегът ни дават вода, която да пием. Всичко това означава нещо. Сигурен съм, че е така!
Рабин насочи вниманието си върху остренето на ноктите на Болик, затова той се облегна назад върху преградата на каютата:
— Но мъглата не означава нищо?