От дирижабъла се спусна въжена стълба и по нея заслиза фигура в метална ризница. Игуен разпозна по нашивките на ризницата чина на полковник и за нейна изненада полковникът беше жена от човешката раса. Тя се обърна и хвърли въпросителен поглед на Праудмуър.
Момичето се усмихна.
— При положение че жена може да бъде Пазител на Тирисфал, защо жена да не бъде полковник?
Игуен нямаше какво да направи, освен да се съгласи.
— Милейди — каза жената, след като слезе от най-долната стъпенка на въжето, — боя се, че нося лоши новини. — Сетне тя погледна въпросително към Игуен.
— Полковник Лорена, това е Магна Игуен. Може свободно да говорите с нея, както говорите с мен.
Жената полковник кимна и започна да говори. Явно думата на Джейна Праудмуър беше достатъчна за нея. Игуен неохотно призна, че е впечатлена. Една жена не може да се издигне до такова високо положение без много упорита работа — тя предположи, че Лорена е два пъти по-добра от мъж полковник просто защото е трябвало да успее. Щом някой толкова талантлив се доверяваше така безусловно на Праудмуър, тогава и тя самата трябваше да е доста по-впечатляваща, отколкото Игуен искаше да повярва.
Може би в крайна сметка имаше нещо зряло в преклонението на момичето пред героинята.
Лорена каза:
— Госпожо, твърдо съм убедена, че шамбелан Кристоф е член на Горящото острие — че той е предприел увеличаването на войските ни в Нортуоч, за да предизвика конфликт с орките.
Лицето на Праудмуър помръкна:
— Кристоф? Не вярвам.
Но през следващите няколко минути жената полковник обясни подробно какво се е случило в отсъствието на Праудмуър.
Когато свърши, Игуен попита:
— Кога се появи това Горящо острие?
— Не знаем със сигурност — каза Праудмуър. — Смятаме, че е свързано с бивш оркски клан. Защо?
— Защото Змодлор основа култ, който се нарича Горящото острие. Всъщност мечът, който той щеше да използва, за да принесе в жертва децата, които беше пленил, беше покрит с масло и трябваше да бъде запален, когато жертвоприношението започне. Понеже Змодлор е наблизо, възможно е да е замесен и с тези орки.
Лорена започна да говори, преди Праудмуър да успее отвърне на Игуен:
— Милейди, защо сте зад тези защити? Взех Буравен с нас, за да ви открие, и тя спомена, че има поставени защити, които не можем да преодолеем. Но защо не сте излезли от тях?
— Боя се, че не мога. Когато пристигнах тук, успях да премина защитите, но после те бяха заменени с демонски от същия този Змодлор, за който току-що говореше Магна Игуен. Страхувам се, че нямам нужните познания, за да ги преодолея.
— Жалко — каза Игуен. — Ако тези защити бяха все още мои, начаса щях да те пропусна през тях.
Сумтейки, Праудмуър каза:
— Не ставай смешна — тези защити никога не са били твои. Те са на Медив.
Игуен погледна втрещено Праудмуър със зяпнала от изненада уста.
— Как успя да…
— Когато пристигнах тук, аз разпознах магията, използвана за защитите, като магия на някой от Тирисфал. А след като проникнах през тях, установих и на кого принадлежат, защото съм ги срещала и преди. Както вече се опитах да ти кажа, аз познавах Медив — тъкмо той доведе хората и орките на тази земя и ни убеди да се съюзим срещу Пламтящия легион. Познавам магьосничеството му много добре.
Лорена се обади, преди Игуен да отвърне: — Милейди, моето уважение, но времето ни изтича. Трябва да ви измъкнем оттук. Трябва да има някакъв начин.
Праудмуър погледна Игуен:
— Има. Научи ме на магията на Метр. — Сочейки към полковника, тя добави: — Сега имаме и проводник.
— Много добре — каза Игуен. — После ще ме оставиш на мира.
— Боя се, че е невъзможно.
Игуен примигна:
— Моля?
— Ти идваш с нас.
Като изсумтя, Игуен каза:
— Така ли?
— Да. Ти си Магна, Пазителката, която единствена стои между нас и демонските орди. Твое задължение е да дойдеш с нас.
— И на какво се основава тази абсурдна идея?
— Ти каза, че Змодлор е поставил тези защити. Това означава, че е жив и че той е отговорен за Горящото острие, което дори и сега работи срещу съюза, който Трал и аз направихме по волята на твоя син. Ако си мислиш, че си го победила преди осем века — очевидно не си довършила работата си и остава твоя отговорност…
— Какво знаеш ти за отговорност? — извика Игуен. — В продължение на осем…