— Да, знам какво си свършила, Магна, доста ми разказа за твоите провали, измамите ти, лъжите, твоята надменност — но това, което ми доказа, е, че никога не си бягала от своя дълг като Пазител. Всичко, което си направила — битката със Змодлор, пренебрегването на Съвета, раждането на Медив, — е било сторено, защото си вярвала, че трябва да се стори. Независимо от грешките или пораженията ти, нито веднъж не си избягала от задълженията си. Досега. — Праудмуър поклати глава: — Ти ме попита какво разбирам от отговорност и веднага казвам — повече от теб, защото никога не ти се е налагало да отговаряш за някой друг, освен за себе си. Аз водих хората в битка и ги управлявам, когато войната свърши — и точно в този момент всички, които ми вярват, имат нужда от мен, и това най-вероятно е заради демона, когото е трябвало ти да убиеш. Не желая да видя всичко, което сме постигнали, погубено заради твоето самосъжаление, Магна.
— Смятам, че съм заслужила правото да решавам собствената си съдба.
— Защото върна Медив?
Още веднъж Праудмуър успя да озадачи Игуен с проницателността си. Тя усети, че не може да говори.
— Винаги сме се чудели как Медив е възкръснал от мъртвите след поражението му от Каджар и Лотар. За това му е била необходима могъща магия. Аз бих могла, както още един или двама, но ако те го бяха направили, щяха да си признаят. Ти каза, че си била омаломощена от битката с Медив, но явно има нещо, което може да замести нужната сила, и това е връзката между майка и син.
Игуен кимна, гледайки втренчено в неопределена точка на един от върховете Блейдскар:
— С това, което беше останало от магията против състаряване, успях да гадая в кладенчовата вода и да науча какво се случва. Видях сина си убит от своя чирак и най-добрия си приятел — и видях Сарджерас прогонен от него. Затова в продължение на много години събирах силите си, за да мога да го върна. И когато успях, това почти ме погуби. Затова защитите са на Медив — нямах повече сили да ги поставя. Все още нямам. — Тя се обърна с лице към Праудмуър: — Това беше моята лебедова песен, лейди Праудмуър. Тя дори не може да започне, за да изкупи всичко, което съм съгрешила.
— Не съм съгласна. Ти ни даде син, който спаси света. Може би е било нужно известно време, но това, което той направи, е тъкмо това, което и ти би направила. Той се изправи срещу Пламтящия легион, като убеди Трал и мен да обединим силите си. Не го е научил от Сарджерас, нито от отвъдното, откъдето си го върнала — той е научил това от теб.
През целия този разговор Лорена стоеше, едва сдържайки нетърпението си, като очевидният й респект към лейди Праудмуър надделяваше над войнишкото й желание за действие.
— Милейди…
— Да, разбира се — каза Игуен, — вашият полковник има право. Змодлор трябва да бъде победен, този път завинаги. — Тя въздъхна. — Приготви се, полковник Лорена, това може малко да те нарани. Лейди Праудмуър, повтаряй след мен.
Сетне Игуен научи Джейна Праудмуър на магията на Метр за проникване.
Седемнадесет
Трал беше прекарал деня в изслушване на молители. Повечето касаеха ежедневни въпроси, които той смяташе, че неговите приятели орки можеха и сами да решат. Други се отнасяха до спорове, по които двете страни не можеха да постигнат съгласие, поради което беше необходимо неутрална трета страна. Честно казано, всеки един би могъл да ги разреши, но като военачалник това влизаше в задълженията му.
Когато и последният молител напусна тронната зала, Трал стана от стола, покрит с животинска кожа, и закрачи из стаята, благодарен, че има възможността да разкърши краката си. Той все още нямаше известие от Джейна Праудмуър, но и още не беше получавал доклади за вилнеещи гръмотевични гущери, затова предположи, че ситуацията е под контрол. Само се надяваше тя бързо да разреши проблема, за да се консултира с нея за този Огнен меч.
След това влязоха заедно Калтар и Бъркс. Последният заговори с тревожен глас:
— Военачалник, имате посетител, който иска да говори с вас. Веднага.
Трал не хареса идеята Бъркс да му дава нареждания, но преди да успее да каже нещо, Калтар го погледна многозначително.
— Смятате ли, че трябва да изслушам това лице, шаман? — попита Трал.
— Да — спокойно се произнесе Калтар.
— Много добре. — Трал остана прав. Стоенето в трона го беше изморило.
Бъркс въведе един от разузнавачите. Беше трол от джунглата, екипиран с декоративна ризница и маска, която беше традиционна за троловете от племето Даркспиър